Древна каменна крепост

 разрушена крепост, археологически разкопки, невидим обект

Крепост на връх Трифена.

Планировката и строителния похват кореспондират с тези на съседната средновековна Момчилова крепост на отсрещния хълм "Главата" и останалите във вътрешността на България от 13-14 век като Боженишки Урвич - твърдината на севаст Огнян в Стара планина, крепостта на Босилеград в Западните покрайнини, укрепения град Лютица при Ивайловград, родопските крепости и т.н., но нямат нищо общо с римския и ранновизантийския начини на градеж от правилни редове зидан по правило с хоросан добре оформен камък, квадри и/или тухли и тухлени пояси, нито кореспондира с византийските подобни на посочените или предимно тухлени крепостни строежи, като например тези на близкия Буруград, недалечния Питион, Солун, Буклеон, Мезек и пр. Макар да не е напълно изключено, спорно е да се счита градежа и за тракийски предвид зидарски подредените, видимо ръбести и по-малки от използваните в тракийските циклопски крепостни градежи главно заоблени камъни.

Върхът носи името на тракийската царица Антония Трифена, била и царица на Понт. принцеса на Боспорското царство, Понт, Киликия, Кападокия. Нейните синове Котис и Полемон са владетели на Понт, Малка Армения и част от Арабия. Нейнитяе братя Зенон Артакс III е цар на Велика Армения (18-35), a Полемон II на Понт. Нейният зет също става цар на Тракия. Съпруга e на тракийския владетел Котис III, принц на сапеите и цар на одрисите и астите. Той е също архонт на Атина и построява зала с колони на храма на Асклепий в Епидавър. Около 17/18 г. Котис е също цар на Велика Армения, Киликия и Тракия. По време на банкет чичо му Раскупорис III го обвинява в заговор и затваря по време на мирен банкет от затваря. Тя е роднина чрез майка си с римската императорска фамилия= р търси заедно със синовете си убежище в Рим. Трифена обвинява Раскупорис през 19 г. пред Сената в Рим. Раскупорис е осъден и изгонен. Тракия се разделя между син му Реметалк и още малолетните синове на Трифена.