Алимия

Коментари

• 
  dinko_velikov

  Алимия или Алимния е гръцки остров в Егейско море , разположен в морската зона между Родос и Халки , в Додеканезката група . Островът е с площ от 7,4 квадратни километра и брегова линия от 21 километра. Островът е имал малко население до около 60-те и 70-те години на миналия век и оттогава е необитаем. Той е обитаван сезонно от семействата на овчари, които идват от съседната Халки и пасат стадата си (овце - алигес) на него. Също така, през лятото е посещаван от много туристи, гърци и чужденци, заради прекрасната си природа, паметниците и богатата си история. Островът е обитаван още от неолита. Разкопки са разкрили останки от човешки обитания, датиращи приблизително от 4-то хилядолетие пр.н.е. Островът е продължил да бъде обитаван през историческите епохи и е процъфтявал особено през класическия, елинистическия, римския и раннохристиянския период (4-6 век сл. Хр.). Островът е споменат от Плиний Стари като Еулимния, име, свързано с двата големи залива на острова, Емпорио от източната страна и Агиос Георгиос от западната, които представляват безопасни естествени пристанища. Използването им в древността се потвърждава от впечатляващите, изсечени в скалите неории (девет на брой, 7 големи и 2 по-малки), датиращи от елинистическия период, когато островът е принадлежал на родосската държава. През елинистическия период , когато родосската държава процъфтява, островът е укрепен с построяването на крепост, построена върху естествено здрав скалист хълм, останките от който са запазени. Островът е бил използван като място за закотвяне и наблюдателница за родосския флот. Елинистическият замък е оцелял и до днес на изток от най-високия връх на острова. Част от елинистическия замък е използвана за построяването на средновековния замък, който е построен през 1475 г., когато Родос и околните острови са окупирани от рицарите на Свети Йоан (1310-1522 г.). На брега на Емпори са открити гробници от римско време, а също така са видими древни стени и основите на трикорабна раннохристиянска базилика с дървен покрив, вероятно от V век сл. Хр. Втора раннохристиянска базилика вероятно е стояла на мястото, където сега се намира църквата „Свети Георги“, както може да се заключи от наличието на това място на останки от стари стени и достатъчен брой мраморни архитектурни елементи от раннохристиянския период. На това място са запазени и строителни останки от стари сгради и богата керамика, произхождащи от различни периоди. Църквата „Свети Георги Тропайофор“ е построена в края на 19 век на мястото на по-стара, има правоъгълен план, завършва с апсида на изток, вътрешно полукръгла и външно триделна или полушестоъгълна и е покрита с комбинация от кръстосани сводове, според западните влияния. Това е църква, която принадлежи към така наречения „додеканезки архитектурен тип“. Четирите прозореца на църквата, по два от южната и северната страна, носят арки, вътрешно полукръгли, докато външно завършват със своеобразни арки, носещи остри краища, повлияни от мюсюлманската архитектура. Южно от църквата „Свети Георги“ се намира църквата „Свети Великомъченик Мина“ (11 ноември), която има план във формата на свободен кръст и в центъра ѝ се издига полусферичен купол, който се носи на висок цилиндричен барабан. Тази църква е сграда от края на 19 век. По време на турската окупация (1522-1912) Алимния е била населена само с гърци, докато в Халки е имало малък турски гарнизон. Веднъж годишно в Алимния е идвал събирачът на десятък, който е събирал данъка десятък (10 % от произведените продукти) и след това си е отивал. По време на италианската окупация на Додеканезите (1912-1943 г.) в Алимния са построени две казарми (бараки), където са живели италиански войници, чийто общ брой е достигал до 160 души. Те са живели в Алимния, снабдявани са от централното италианско военно командване на Додеканезите и отношенията им с местните жители са били хармонични. Присъствието на италиански войници в Алимния е обогатявало живота на този малък остров. Сградите на тези италиански военни съоръжения са запазени и до днес. В Алимния е имало организирана енория с постоянен викарий, работели са мелница за маслини и мелница за брашно и се е произвеждала качествена вар, а повечето варови пещи са запазени и до днес. Скалите са варовик, а варта е била калцинирана чрез изгаряне на клони от местната растителност, която е доста изобилна. Също така, на острова расте видът необработен бор, чиято дървесина е подходяща за ремонт на кораби, и е имало места за ремонт на тях. Основните продукти на Алимния били: зехтин, ядливи маслини, пшеница, ечемик, бобови растения, животински продукти, риба и главно жителите ѝ се занимавали с кораборемонт и снабдяване, корабоплаване и търговия. Имало е недостиг на вода от извори и жителите са се снабдявали с кладенци и цистерни, където се е събирала дъждовна вода. Подобни цистерни са съществували както в древната, така и в средновековната крепост на този остров. Селището Селището Алимия е построено в дъното на най-големия залив на острова. То включва няколко сгради, повечето от които са порутени поради изоставянето на селището от 60-те до 70-те години на миналия век. Въпреки че е изоставено, селището е обявено за традиционно от 1978 г. Северозападно от селището, на кратко разстояние от брега, има малко соленоводно езеро, което представлява една от 37-те естествени влажни зони на Додеканезите. Наскоро някои сгради в селището Агиос Георгиос в Алимния бяха реновирани и поддържани и се обитават през лятото. Алимния е покрита с гора, състояща се от борове, кипариси, хвойна, ели и др. и е включена в европейската мрежа от защитени зони „Натура 2000“ като специална защитена зона (SPA) Флората на Алимния е като цяло богата и особен интерес представляват лечебните и ароматни растения, които растат там. Следните са показателни: 1) Мандрагора - лечебната, често мандраулии, калантропос, скалантропос, смъртоносна, 2) Тевктрио - полионът, често амори, 3) Пагратион - крайбрежната, често морска лилия, 4) Сцили или крайбрежна, често аскелетура, аскела, див лук, 5) Хвойна, немски вахолдер, 6) Пистация или лентискос, често схинос, храст, родствен на мастиковото дърво на Хиос, 7) Пистация или теребинт, често драмития, или анграмитас, или кокоревития, 8) Книдис или Акалифи, често коприва, 9) Тараксакон - лечебният, често пикрорадико и др. Източник: https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%91%CE%BB%CE%B9%CE%BC%CE%B9%CE%AC

  преди 26 дни | reply | hide comment