Бившите централни български солунски гробища „Св. Павел“ (Солун)
Greece /
Thessaloniki /
Ayios Paulos /
Солун
World
/ Greece
/ Thessaloniki
/ Ayios Paulos
, 1 км от центъра (Άγιος Παύλος)
гробище, исторически слой / несъществуващ обект
Това са христопротивно унищожените в 1913 централни български гробища в Солун. Гробището се намира в източната част на стария град, непосредствено до крепостната стена и гръцкото гробище Евангелистрия. Първият парцел (3-4 декара) е закупен и дарен за българско гробище в началото на 70-те години на ХІХ в. от произхождащите от Дебър българи оглавяващи българския дюлгерски еснаф в Солун Милош калфа и Лазо калфа (титлата „калфа” тогава е най-високата за протомайсторите на дюлгерските еснафи и в тях тя е само за архитектите - надзорници пред османската власт), като Милош купил и подарил мястото, а Лазар (Лазо) засадил многобройни платании и направил за своя сметка от него красив и благоустроен български гробищен парк. От 1888 г. това българско гробище е официално признато от османската власт. Само на 200 метра от нея нагоре в склона е била старинната подземна църква „Св. Апостоли Петър и Павел” в която според преданието Св. апостол Павел е проповядвал на солуняните.
Храмът „Свети Павел” и гробището насилствено са отнети при погрома извършен от гърците и тяхната войска над българите на 17 юни 1913 г. и етническото прочистване след това за зверството на което дава представа фактът, че костите на погребаните в българските гробища се изравят, поливат с газ и се изгарят и в така „пречистените” гробища се погребват умрелите от лишения и болести гърци избягали от Мала Азия. Българска църква „Свети Павел”, макар да е преименувана от гърците на Св. Лазар е ликвидирана като храм, заличени са кирилските надписи, свалени са кръстовете и др. елементи по фасадата и е превърната с складово-стопанска постройка към гробищата, а след унищожаването на българските гробове мястото понастоящем около нея е обширна празна зелена площ с няколко оцелели във времето кипариси.
Старите унищожени днес и представляващи полана с кипириси централни български гробища в Солун с напълно съхранилата се, но превърната в склад българска църква „Свети Павел” се намират непосредствано източно от действащото гръцко гробище Евангелистрия (νεκροταφείο Ευαγγελίστριας) на дн. ул. Панепистимио (Πανεπιστήμιο) с вход от бул. Свети Димитър, разположени са в горната част на централния квартал на стария Солун директно на 1200 м право на север от Бялата кула по широкия бул. Аминис (Αμύνης).
Допълнителни данни:
БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност, раздели
Църкви и Гробища: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskat...
проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
„Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html
Стефанъ K. Салгънджиевъ, Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда: macedonia.kroraina.com/bdobr/ss/ss_4.htm
проф. Владиславъ Алексиевъ, Сборникъ Солунъ, С 1937: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
Иванъ Снѣгаровъ, Солунъ въ българската духовна култура. Университетска библиотека Придворна печатница София 1937: www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultu...
Храмът „Свети Павел” и гробището насилствено са отнети при погрома извършен от гърците и тяхната войска над българите на 17 юни 1913 г. и етническото прочистване след това за зверството на което дава представа фактът, че костите на погребаните в българските гробища се изравят, поливат с газ и се изгарят и в така „пречистените” гробища се погребват умрелите от лишения и болести гърци избягали от Мала Азия. Българска църква „Свети Павел”, макар да е преименувана от гърците на Св. Лазар е ликвидирана като храм, заличени са кирилските надписи, свалени са кръстовете и др. елементи по фасадата и е превърната с складово-стопанска постройка към гробищата, а след унищожаването на българските гробове мястото понастоящем около нея е обширна празна зелена площ с няколко оцелели във времето кипариси.
Старите унищожени днес и представляващи полана с кипириси централни български гробища в Солун с напълно съхранилата се, но превърната в склад българска църква „Свети Павел” се намират непосредствано източно от действащото гръцко гробище Евангелистрия (νεκροταφείο Ευαγγελίστριας) на дн. ул. Панепистимио (Πανεπιστήμιο) с вход от бул. Свети Димитър, разположени са в горната част на централния квартал на стария Солун директно на 1200 м право на север от Бялата кула по широкия бул. Аминис (Αμύνης).
Допълнителни данни:
БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност, раздели
Църкви и Гробища: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskat...
проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
„Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html
Стефанъ K. Салгънджиевъ, Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда: macedonia.kroraina.com/bdobr/ss/ss_4.htm
проф. Владиславъ Алексиевъ, Сборникъ Солунъ, С 1937: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
Иванъ Снѣгаровъ, Солунъ въ българската духовна култура. Университетска библиотека Придворна печатница София 1937: www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultu...
Nearby cities:
Координати: 40°38'6"N 22°57'28"E
- Британско военно гробище 3.2 км
- Британско военно гробище 6.2 км
- Гробище 36 км
- Гробище 73 км
- Гробище 95 км
- Гробище 115 км
- Гробище 119 км
- Общински Гробище 140 км
- Гробище 146 км
- Секунда Гробище 158 км
- Факултет по философия 0.4 км
- Църква Св. Павел 0.4 км
- Църква „Свети Георги“ 0.5 км
- Църква „Света Богородица Дексия“ 0.6 км
- Солунски университет „Аристотел“ 0.7 км
- Крепостна стена 0.8 км
- Неаполи-Сикиес 2.2 км
- Ном Солун 15 км
- Хортач 20 км
- Солунски залив 46 км