Бившата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“ (Солун)

 църква, исторически слой / несъществуващ обект, Българска православна църква

Адресът ѝ е на днешната малка тупикова улица Καπετάν Πατρική при №16, която е пряка на ул. Al. Svolou, отстояща.на 250 м източно по нея от катедралата „Св. София“ (тя също е била българска в 1912 и 1913 г. като именно тогава с усилията на българския гарнизон в Солун Св. София от джамия отново става църква).

Български едноименен параклис тук е построен от солунските българи и отваря вратив 1874 година, той в последствие е основно престроен и разширен и вече като българска църква „Св. Св. Кирил и Методий" тържествено открита на 3 април 1885 г. Основния камък – с надпис посвешение на светите солунски братя Кирил и Методи при разширяването на параклиса с построяването основите на църквата с церемония в памет на хилядогодишнината от смъртта на Методия, е взидан в новата каменната стена откъм страната на олтара лично от старият високоуважаван не само от българите в Солун свещеник отец Иван Ангелов от с. Висока, Солунско в съслужение с други свещеници. Храмът е построен без предварително разрешение от властта под настояването на директора на Солунската мъжка гимназия „Св.Св.Кирил и Методии" Божил Райнов от Карлово и на Иван Майсторов от Дебър при благосклонността на солунският валия Галиб Паша отхвърлил гръцките клевети и с много дарени надници, материалии пр. от българските строетели от Дебър братя Митровски, главните икони, утварите и църковните потреби са дарени от руският манастир на Атон „Св. Пантелеймон" с помощтта на руския генерален консул в Солун Якобовски (известен и като Якобсен). През годините след като от параклиса „Св. Св. Кирил и Методий” се ражда едноименната първа църква на българите в Солун е изградена камбанария, а в двора е построена малка двуетажна къща за жилище на клисаря и свещеника. В началото на междусъюзническата война на 17 юни 1913 г. многобройни гърцки части атакуват малкия българския гарнизон в Солун и българските квартали и завземат всички значими български обекти включително българските църкви: възстановената от сжамия в катедрала „Св. София", тукашната "Св. Св. Кирил и Методий", тази в българската Вардарска махала "Св. Димитър" (на ул. „Зелефхидон“ № 11 (днес ул. „Антигонидон“ и Μπηγμένης Πέτρας) изгоряла в големия солунски пожар в 1917г.,построената в 1900 г. в централните български гробища, намиращи се до гръцкото гробище Евангелистрия българска църква-параклис „Св. Павел”, още неосветената тогава новопостроена голяма българска църква „Св. Георги" в квартал Пирги на дн. ул. Пердика 55, Българската болница, Солунската българска мъжка гимназия и другите български училища, Българската банка, Българската пощенска станция, Българското консулство-дворец на Цар Фердинанд, къщи и магазини на видни българи и т.н. пленените са затворени в турския зандан Еди куле откъдето са депортилани в Трикери - първия концентрационен лагер в Европа, а убитите над 200 български войници и неизвесен брой граждани са закопани в Централните български гробища в Солун. След извършения погром над българите в Солун на 17 и 18 юни 1913 г. храмът се руши години до въръщането му на българите от немските войски официално посрещнате от градските и църковни гръцки власти през 1941, той е върнат за нуждите на българите, а през есента на 1944 г. им е отнет отново.

Допълнителни данни:
БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност, раздели
Църкви и Гробища: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskat...
проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
„Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html