Църква „Света София“ (Солун)

 Качване на снимка

След влизането на българските войски в Солун на 27 октомври 1912 през северните квартали начело с кавалерийска част на майор Г. Анастасов и четата на Георги Мончев, посрещнати с възторг под звуците на „Шуми Марица“ от българското и еврейско население на града обърнатата на джамия от векове църква Св. София с усилията на българския гарнизон в Солун става отново православен храм и започва да се ползва от местните българи и войниците от българските части..
В началото на междусъюзническата война на 17 юни 1913 г. многобройни гърцки части атакуват малкия българския гарнизон в Солун и българските квартали и завземат всички значими български обекти включително българските църкви: възстановената от сжамия в катедрала "Св. София", тукашната "Св. Св. Кирил и Методий", тази в българската Вардарска махала "Св. Димитър" (на ул. Зелефхидон 11 (днес ул. Антигонидон и Μπηγμένης Πέτρας) изгоряла в големия солунски пожар в 1917г.,построената в 1900 г. в централните български гробища, намиращи се до гръцкото гробище Евангелистрия българска църква-параклис „Св. Павел”, още неосветената тогава новопостроена голяма българска църква "Св. Георги" в квартал Пирги на дн. ул. Пердика 55, Българската болница, Солунската българска мъжка гимназия и другите български училища, Българската банка, Българската пощенска станция, Българското консулство-дворец на Цар Фердинанд, къщи и магазини на видни българи и т.н. пленените са затворени в турския зандан Еди куле откъдето са депортилани в Трикери - първия концентрационен лагер в Европа, а убитите над 200 български войници и неизвесен брой граждани са закопани в Централните български гробища в Солун, След извършения погром над българите в Солун на 17 и 18 юни 1913г. храмът е завзат от гърците.

Литература: „Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html