ЗМ „Големия сипей“
Bulgaria /
Kardzhali /
Krumovgrad /
World
/ Bulgaria
/ Kardzhali
/ Krumovgrad
, 16 км от центъра (Крумовград)
Свят / България / Област Хасково
природно защитена местност
Добавяне на категория

Защитената местност „Големия сипей“ обхваща северния бряг на язовир „Студен кладенец“ и попада в землищата на селата Рабово и Бял кладенец. Защитената местност е обявена със Заповед № РД-471 от 11.07.2001 г. (обнародвана в ДВ бр. 73/2001 г.) на Министерството на околната среда и водите по предложение и със съдействието на Българското дружество за защита на птиците.
Уникален идентификационен код в регистъра на защитените територии и зони в България: 148.
Площ: 653,9 хектара.
Обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на язовир „Студен кладенец“ и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Районът се характеризира с изключително високо биологично разнообразие и е обявен за Орнитологично важно място от световно значение. Разнообразна растителност, сухолюбиви гори (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q.pubescens) и цер (Q.cerris). Храстовата разстителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), дрaка (Paliuros spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp.div.). Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantion ischaemum), луковична ливадинa (Roa bulbosa) и садина (Crysopodon gryllus).
Районът се е обособил като орнитологично важно място, който е и потенциален сайт от мрежата Натура 2000. „Големият сипей“ е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд (Gyps fulvos) в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. Квалифицирани специалисти полагат грижи за подхранването на лешоядите и за опазването на новоизлюпените птици. Наблюдението на лешоядите в природни условия ги прави привлекателни и атрактивни за любителите на орнитологичното разнообразие.
Наличието на общо около 87 вида птици прави района особено богат и интересен за природолюбителите. От тях 38 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. От видовете включени в Червената ни книга тук гнездят между 6 и 9 двойки черни щъркели (Cicinia nigra), 1-2 двойки скални орли, 3-4 двойки египетски лешояди (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел и осояд. Тук се срещат и малкият креслив орел (Aquila pomarina) и черната каня (Milvus migrans).
В защитената местност се среща и единствената в страната колония на сива чапла (Ardea cinerea), разположена върху скали. Интересно, че в този район гнездят и 7 от 9-те срещащите се в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), червеногушо коприварче (S. cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), както и други редки птици. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят значителен брой видове диви животни и растения, които са изброени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.
Между скалите са разположени смесени дъбови гори, храсталаци и пасища, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителните видове. Тук се срещат голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др. Природните дадености определят и поминъка на местното население. По течението на реката са разположени множество населени места които са с висок процент на обезлюдяване, но са съхранили традициите на много култури, религии и поколения.
bit.ly/2DDsA85
www.stambolovo.bg/bg/prirodni-dadenosti/
ahrida.org/landmark/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B...
Уникален идентификационен код в регистъра на защитените територии и зони в България: 148.
Площ: 653,9 хектара.
Обхваща силно пресечен и труднодостъпен район, разположен между стената на язовир „Студен кладенец“ и Качлъбуюк дере. Включва забележителни скални комплекси, сипеи, храсталаци и гори. Районът се характеризира с изключително високо биологично разнообразие и е обявен за Орнитологично важно място от световно значение. Разнообразна растителност, сухолюбиви гори (ксерофилни), съставени основно от благун (Quercus frainetto), космат дъб (Q.pubescens) и цер (Q.cerris). Храстовата разстителност е от келяв габър (Carpinus orientalis), дрaка (Paliuros spina-christii), червена хвойна (Juniperus oxycedrus), глог (Crataegus monogyna), шипки (Rosa sp.div.). Големи площи са заети от сухолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantion ischaemum), луковична ливадинa (Roa bulbosa) и садина (Crysopodon gryllus).
Районът се е обособил като орнитологично важно място, който е и потенциален сайт от мрежата Натура 2000. „Големият сипей“ е едно от двете най-важни гнездовища на белоглавия лешояд (Gyps fulvos) в България. Тук гнездят между 9 и 14 двойки от общо 30 за страната. Квалифицирани специалисти полагат грижи за подхранването на лешоядите и за опазването на новоизлюпените птици. Наблюдението на лешоядите в природни условия ги прави привлекателни и атрактивни за любителите на орнитологичното разнообразие.
Наличието на общо около 87 вида птици прави района особено богат и интересен за природолюбителите. От тях 38 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. От видовете включени в Червената ни книга тук гнездят между 6 и 9 двойки черни щъркели (Cicinia nigra), 1-2 двойки скални орли, 3-4 двойки египетски лешояди (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел и осояд. Тук се срещат и малкият креслив орел (Aquila pomarina) и черната каня (Milvus migrans).
В защитената местност се среща и единствената в страната колония на сива чапла (Ardea cinerea), разположена върху скали. Интересно, че в този район гнездят и 7 от 9-те срещащите се в България биомно ограничени птици, характерни за средиземноморската зона: испанско каменарче (Oenanthe hispanica), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), малко черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), червеногушо коприварче (S. cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), както и други редки птици. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят значителен брой видове диви животни и растения, които са изброени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.
Между скалите са разположени смесени дъбови гори, храсталаци и пасища, характеризиращи се с голямо разнообразие на растителните видове. Тук се срещат голямо количество манатарки, печурки, пачи крак, жълт кантарион, риган, мащерка, шипки, тетра/смрадлика/, лайка, глог, къпини, орехи, лешници, бадеми и др. Природните дадености определят и поминъка на местното население. По течението на реката са разположени множество населени места които са с висок процент на обезлюдяване, но са съхранили традициите на много култури, религии и поколения.
bit.ly/2DDsA85
www.stambolovo.bg/bg/prirodni-dadenosti/
ahrida.org/landmark/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B...
Nearby cities:
Координати: 41°38'1"N 25°37'55"E
- ЗЗ „Адата–Тунджа“ 121 км
- ЗЗ „Сините камъни“ 136 км
- ПП „Сините камъни“ 136 км
- ЗЗ „Гребенец“ 136 км
- ПП „Българка“ 142 км
- Природен парк „Странджа“ 149 км
- ЗЗ „Мандра – Пода“ 167 км
- ЗЗ „Ропотамо“ 178 км
- „Емине" ЗЗ по директивата за птиците 208 км
- Биосферен резерват „Камчия“ 223 км
- Тракийска крепост 1.7 км
- Язовирна стена „Студен кладенец“ 1.8 км
- Средновековна крепост „Калето“ 2.1 км
- Дяволският каньон (Шейтан дере) 2.3 км
- Средновековна крепост „Ефраим“ 2.4 км
- Крепост 2.4 км
- Язовир „Студен кладенец“ 10 км
- Община Стамболово 11 км
- Хасковска област 26 км
- Национален парк Родопи 52 км