Крепост „Голям Хасар“

 руини на крепост, невидим обект

Върхът е достъпен откъм с. Гълъбец. На югоизточната страна, в подножието на крепостта, на около 20 м от върха има вкопано в земята елипсовидно помещение, стените на което постепенно извиват навътре и го стесняват нагоре. Те са градени от бели, плочести камъни, споени с бял хоросан, нарядко примесен с късчета от счукани тухли. В долната част на помещението и на места по пода е запазена мазилка от червен хоросан, с гладка повърхност, дебела от 3 до 5 см. Помещението има размери долу 2,30 на 1,70 м, горе - 1,80 на 1,50 м и дълбочина З м. Стените му са дебели 0,45 м. Може би някога е било резервоар за вода.
На самия връх са разхвърляни голямо количество камъни, а на няколко места се виждат пресни иманярски дупки, в които има ранновизантийска (V-VIв.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика, както и човешки кости от разрушени гробове.
Крепостните стени минават по заравнена тераса на около 30 м под върха. Крепостта огражда хълма почти в елипсовидна форма, следвайки естествените очертания на терена. Заграденото от крепостните стени пространство е значително по-голямо от това на повечето крепости по течението на Харманлийска река - над 5 дка. На източната страна от иманярите е разкрита кула с вътрешни размери 3,20 на 5 м, която не е издадена навън от крепостната стена. Крепостните съоръжения са градени от бели плочести камъни, споени с хоросан, примесен с късчета от тухли. Те са били измазвани с мазилка от същия хоросан.
В северната страна на хълма личи ров, който слиза от върха през стената и продължава надолу. Вероятно е срутен подземен ходник. По горните части на северните склонове на Големия Хасар има малко фрагменти от ранна тракийска (нач. на I хил.пр.н.е.), римска (II-III в.), късноантична (IV-VI в.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика. На Големия Хасар са намерени железни ножчета, средновековни токички и коланни обковки.
В крепостта е намерена бронзова монета на Пауталия от император Гета (209-212 г.). Спущайки се надолу по посока на реката и с. Тракиец, в долната по-слабо наклонена част на Големия Хасар е запазена малка кръгла шарапана с диаметър 0,80 м и дълбочина 0,28 м. Още по-надолу в равнината има селище; по повърхността се открива керамика от римската епоха (II-IIIв.).

Литература:
1. Д. Аладжов, Археологически данни за ранното средновековие в Източнородопската област. - Родопски сборник, т. II, С., 1969, с. 252, бел. 25.
2. Д. Лладжов, Крепостта край Козлец. Стари български твърдини. - в. Хасковска трибуна, бр. 124 от 24.10.1985 г.
3. Д. Лладжов, Гълъбец и Козлец. Археологически експедиции край Харманлийска река. № 5. - в. Шипка, бр. 170 от 2.9.1993 г.
4. Д. Аладжов, Археологически паметници край Харманлийска река. - ИМЮИБ, т. XVII, с. 114-115.

purebulgaria.net/s-1167-%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%...
www.bulgariancastles.com/s-galabets-krepost-golemiya-ha...