Тракийска крепост „Заград“
Bulgaria /
Smoljan /
Chepelare /
World
/ Bulgaria
/ Smoljan
/ Chepelare
, 10 км от центъра (Чепеларе)
Свят / България / Област Смолян
разрушена крепост, археологически разкопки, исторически руини
Археологическият обект се намира на около 3,5 км източно от село Забърдо, община Чепеларе. Надморска височина: 1426 м. Той е разположен върху високия скален връх Чуката (1426,8 м), непристъпен от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери – Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най- високата точка е установено наличие на светилище, което е съществувало близо около 4 века, а в подножието има запазени три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на около 700 м е разположен тракийски могилен некропол.
Съществуването на тази крепост не е отбелязано в древните писмени източници. Крепостта заема площ от около 8 декара. Крепостната стена е дълга около 240 м, с дебелина 1,7 – 2 м, разположена по хоризонтала, в посока от североизточните отвестни скали до югозападните склонове на върха. Крепостният зид е изграден изцяло от неправилни и различини по големина ломени каменни блокове, подреждани без спойка между тях – т.н. суха зидария. Структурата на градежа наподобява “емплектон” с две лица, но е по-близък до opus siliceum. В някои сектори от външното лице на стената са използувани каменни блокове с дължина до 2 м. Запазената суперструкция на крепостната стена на някои места достига до 1,70 м. Големият каменен разлив, който съществува по цялото протежение на стената сочи, че нейната първоначална височина най-вероятно е била около 3 м.
Непосредствено покрай вътрешното лице на стената се очертава добре оформена в скалите пътека с широчина около 2 м. В югозападния сектор на стената се наблюдава значително разширение на зида, което най-вероятно представлява стражева кула.
На няколко места във вътрешността на укрепената площ съществуват останки от отделни постройки. По повърхността, както на укрепената част, така и извън нея, по склоновете на скалния връх се открива голямо количество битова тракийска керамика от периода на късната бронзова и ранножелязна епоха ( ХІІІ – ХІ в. пр. Хр.).
Откритите по склоновете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е използувана от траките и в по-късните епохи от тракийското племе сапеи. Трябва да се има в предвид, че на територията на Средните Родопи до сега са регистрирани само три тракийски крепости, от които „Заград” е най-старата.
След частичните проучвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепоста вероятно е ползвана и в средновековието и е свързана с миналото на Забърдовци. Селището им е много старо, има доказателства съхранявани както в централния архив, така и в библиотеката „Н.Вранчев”, че то е съществувало още преди земите около Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им населено място през 15 в. с население около 2500 души. Имало стража която подавала сигнал с запален огън от околните върхове по случай опасност и тогава населението се е прибирало в крепостта Заград. По време на турските нашествия в средата на ХІV век именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост. По едно време селото било на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за Чудните мостове, но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала една легенда, която разказва, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните защитници били хвърлени живи, заедно с конете им в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница, в която, след проведени археологически проучвания, наистина са намерени множество човешки кости и оръжия, а в пещера под Заград Тъмната дупка се скрили местни хора, които не искали да приемат исляма, но били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата голям огън и така издушили хората вътре, същото се случва и в отстоящата само на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са намерени кости само на деца, същото става и в недалечните пещери наречени само Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо и другите две при близките села Орехово в местността Дуплевски камък (махала Заграо) и в местността Робката при с. Павелско, явно с тези кланета е свързано името и на скалата Костен камък, а други много българи нежелаещи да отстъпят от вярата си са изклани от турците и на отсрещния връх срещу крепостта Цирикова църква, където също има крепост и пещера, която заедно с по-далечната крепост Зареница и срещупорожната на Заград средновековна на възвишението Камъка охраняват пътищата по речните долини и древния тракйиски маршрут от Абдера на Бяло море през Пловдив до Дунава станал по-късно римски път използван до 18 век виещ се недалеч от Забърдо. Вероятно до потурчванията в 17-ти век стените на крепостта оцелели днес на места до 1,7 м са били по-викоки и тогава е станало окончателното запустение на Заград.
bulgariatravel.tv/landmark/get/70
zabardo.eu/?p=84
pochivka.bg/trakiyska-krepost-zagrad-e1592
Съществуването на тази крепост не е отбелязано в древните писмени източници. Крепостта заема площ от около 8 декара. Крепостната стена е дълга около 240 м, с дебелина 1,7 – 2 м, разположена по хоризонтала, в посока от североизточните отвестни скали до югозападните склонове на върха. Крепостният зид е изграден изцяло от неправилни и различини по големина ломени каменни блокове, подреждани без спойка между тях – т.н. суха зидария. Структурата на градежа наподобява “емплектон” с две лица, но е по-близък до opus siliceum. В някои сектори от външното лице на стената са използувани каменни блокове с дължина до 2 м. Запазената суперструкция на крепостната стена на някои места достига до 1,70 м. Големият каменен разлив, който съществува по цялото протежение на стената сочи, че нейната първоначална височина най-вероятно е била около 3 м.
Непосредствено покрай вътрешното лице на стената се очертава добре оформена в скалите пътека с широчина около 2 м. В югозападния сектор на стената се наблюдава значително разширение на зида, което най-вероятно представлява стражева кула.
На няколко места във вътрешността на укрепената площ съществуват останки от отделни постройки. По повърхността, както на укрепената част, така и извън нея, по склоновете на скалния връх се открива голямо количество битова тракийска керамика от периода на късната бронзова и ранножелязна епоха ( ХІІІ – ХІ в. пр. Хр.).
Откритите по склоновете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е използувана от траките и в по-късните епохи от тракийското племе сапеи. Трябва да се има в предвид, че на територията на Средните Родопи до сега са регистрирани само три тракийски крепости, от които „Заград” е най-старата.
След частичните проучвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепоста вероятно е ползвана и в средновековието и е свързана с миналото на Забърдовци. Селището им е много старо, има доказателства съхранявани както в централния архив, така и в библиотеката „Н.Вранчев”, че то е съществувало още преди земите около Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им населено място през 15 в. с население около 2500 души. Имало стража която подавала сигнал с запален огън от околните върхове по случай опасност и тогава населението се е прибирало в крепостта Заград. По време на турските нашествия в средата на ХІV век именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост. По едно време селото било на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за Чудните мостове, но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала една легенда, която разказва, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните защитници били хвърлени живи, заедно с конете им в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница, в която, след проведени археологически проучвания, наистина са намерени множество човешки кости и оръжия, а в пещера под Заград Тъмната дупка се скрили местни хора, които не искали да приемат исляма, но били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата голям огън и така издушили хората вътре, същото се случва и в отстоящата само на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са намерени кости само на деца, същото става и в недалечните пещери наречени само Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо и другите две при близките села Орехово в местността Дуплевски камък (махала Заграо) и в местността Робката при с. Павелско, явно с тези кланета е свързано името и на скалата Костен камък, а други много българи нежелаещи да отстъпят от вярата си са изклани от турците и на отсрещния връх срещу крепостта Цирикова църква, където също има крепост и пещера, която заедно с по-далечната крепост Зареница и срещупорожната на Заград средновековна на възвишението Камъка охраняват пътищата по речните долини и древния тракйиски маршрут от Абдера на Бяло море през Пловдив до Дунава станал по-късно римски път използван до 18 век виещ се недалеч от Забърдо. Вероятно до потурчванията в 17-ти век стените на крепостта оцелели днес на места до 1,7 м са били по-викоки и тогава е станало окончателното запустение на Заград.
bulgariatravel.tv/landmark/get/70
zabardo.eu/?p=84
pochivka.bg/trakiyska-krepost-zagrad-e1592
Nearby cities:
Координати: 41°47'42"N 24°36'52"E
- Крепост Перистица (Перестица) 27 км
- Тракийска крепост 53 км
- "Емпорион Пистирос" 66 км
- Античен римски град Диоклецианопол 79 км
- Крепост и тракийска царска резиденция „Козя грамада" 86 км
- Мелнишка крепост 106 км
- Укрепено селище Загаза 122 км
- Антична Пауталия 168 км
- Тракийска и късноантична крепост 173 км
- Средновековна крепост „Землънград“ 173 км
- Рибарник за пъстърва 1.2 км
- Ловно стопанство „Забърдо” 1.7 км
- 0105 – ВЕЦ „Забърдо“ 2.5 км
- Каньон при връх Цирикова църква 3.1 км
- Хижа „Кабата“ 3.7 км
- Община Чепеларе 4.4 км
- Рибарник „Сините ханчета" 7.1 км
- Община Асеновград 29 км
- Национален парк Родопи 36 км
- „Родопи - Средни“ ЗЗ по директивата за местообитанията 41 км