Cредновековно българско укрепление (Балчик)

 руини на крепост, интересно място, невидим обект, исторически руини

Средновековното българско укрепено селище на хълмовете „Ехото“ и „Магнолия“ в Балчик е едно от трите установени средновековни български селища наред със Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик и Голямата крепост в дн. кв. „Хоризонт“ на града, които, подобно по-късната столица Велико Търново, съществуват в средновековната „агломерация“ идентифицирана от повечето изследователи като Карвуна.


Характеристики[редактиране
Селището е разположено естествено и допълнително укрепено върху платата на билата на два от петте извисяващи се в града група отделни балчишки хълма. Основната част – „цитаделата“ е на високия 126 м, с почти отвесни склонове от всички страни, като е достъпен само от запад, най-висок от всички, и най-голям от тях – хълм „Ехото“ (Джени баир) и обхваща 36 дка, другата – като „аванпост“ е на отсрещния хълм „Магнолия“ (Сусам баир) висок 82 м е 23 дка. От проучванията са разкрити: землен укрепителен вал с ров дълги 50 m преграждащи хълма почти на половина от север на юг, стотина постройки на сгради, жилища и стопански помещения, ями за съхранение на зърнени храни, църква и некропол.[1] Не е изключено да е имало поселения или някакви структури и на останалите три балчишки хълма: високия 89 м хълм "Иван Вазов" – своеобразно продължение, непосредствено източно до укрепения хълм Ехото, на стоящия директно до морето висок 52 м хълм "Островръх" (Сиври тепе) и високия 102 м "Кръстов хълм" (Селям тепе) над центъра на града, но тези геоморфоложки форми също какго и гоемите хълове Ехото и Магнолия са немалко засегнати от сврачищата и ерозията и са загубили свои части, а предвид по-малкия им размер и по-малко от площ спямо средновековието е оцеляла.

Местоположение - цитадела на хълма Ехото GPS координати: 43°24’34” С. Ш. / 28°09’22” И. Д., селище аванпост на хълм Магнолия 43°24'26" С. Ш. / 28°9'15" И. Д.

История[редактиране
Доколко Селището на двата хълма може да бъде свързано с летописните сведения от Българския апокрифен летопис, е трудно да се установи, но летописецът там в ранното средновековие е записал:

"И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име „стомогилен цар“. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя"

Укрепеното със землен вал селище, подобпо на Онгъла, Плиска, старобългарските защитни линии в Бесарабия, Добруджа, Тракия, съседното Старобългарско селище северно от военно летище Балчик и пр., е съществувало от времето на Първото българско царство, когато поради трудностите с отбраната и комуникациите на обширната стара крепост, разположена в равнината на високия добруджански бряг далеч от пристанището и без на обзор към морето, българите строят цитадела на двата естествено укрепени и във визуална връзка с пристанището, старата крепост и с широкия хоризонт крайморски хълма. Възможно след унищожителното нашествие на Светослав I в България завладял България в 969 г. или след бунта на българина Нестор в 1074 г. тук по своя воля или по принуда от властта се събира голяма част от българското население и на хълмовете цъфти оживен и добре осигурен живот, видно отритите големи количества първокласна, включително вносна, богата битова керамика, монети и пр. Селището е унищожено след разгрома на похода на Владислав ІІІ Варненчек през 1444 г. от турците и мястото напълно запустява, днес то е обрасло с преплетена растителност, опасно и недостъпно.

Археологически изследвания
Началото на проучванията на хълма Eхото („Дженни Баир“) е поставено през 1957 г. с теренни обхождания, които категорично доказват наличие на средновековно селище върху хълма, през 1978 г. започват мащабни разкопки. От този първи археологически сезон, в научния архив на ИМ Балчик е съхранен полевия дневник, в който се описват десетки жилища с разнообразни конструкции, стопански помещения и ями с богат инвентар. Разкопките продължават през 1981 и 1986 г. За последен път те са възобновявани през 2003 г., но в много скромен мащаб и имат характер по-скоро на сондажи, целящи да изяснят определени въпроси свързани с хронологията на обитаване.

През 1957 г. е открит укрепения землен вал с ров на селището. В хода на проучванията след 1978 г. са разкопани стотина сгради, жилища и стопански помещения, ями за съхранение на зърнени храни, част от землено укрепление, църква и некропол..

В Археологическя музей – Варна се съхраняват находките от теренните обхождания. В много от жилищата са открити представителни находки, които дадоха основание на историците да отъждествят Балчишката среновековна „агломерация“ включваща и голямата крепост в кв. Хорозонт, където в 2016 г. бе открита златна монета от периода 912-969[5], т.е. времето на голямата българска победата в битката при Ахелой, с познатия от писмените извори средновековен град Карвуна – административен център на Карвунската хора през ХІ– ХІV в. Следва да се посочи, че само в едно от разкритите през 1978 г. жилища са открити 34 цели съда заедно с две монети на Йоан ІІ Комнин (1118 – 1143) Находките от друго жилище са датирани с медна монета от българския цар Константин Асен (1257—1277 г.). От яма за зърнени храни произхожда монета от император Мануил I Комнин (1043—около 1050 г.), а монета от Алексей I Комнин със сина си Йоан (около 1092 г.) е намерена на хълма преди разкопките. На повърхността на съседния хълм "Магнолия" (Сусам баир) също са намирани фрагменти от средновековна керамика, а в центъра на гр. Балчик, при изкопни работи източно от централния площад били открити сграфито купи. Подобен богат инвентар произхожда и от помещенията, които са проучвани на големия хълм "Ехото" през 1986 г.[1] Поради недостиг на средства разкопките на селището след 1989 г. са прекратени, а след смъртта на проучвателя му Марин Димитров, голяма част от документацията е изгубена. Липсата на своевременна научна публикация постепенно превръща Селището в една неразрешена докрай археологическа енигма. Днес във фонда на Балчишкия музей се намират стотици находки, но за повечето от тях няма конкретни данни за местонамирането им и за съпътстващия ги археологически контекст. Въпреки това, много от паметниците, са достатъчно представителни и информативни за да се публикуват като колекция.



Източници и Литература:
Мария Манолова, Вносна керамика от селището върху хълма „Дженни Баир“ в гр. Балчик, Добруджа (30) 2015
Археобогически данни за Балчик
Община Балчик, Програма за развитие на туризма на територията на Общита Балчик, 2008
Гр. Балчик – землено укрепление на хълма „Джени баир“
Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016
Донка Петканова, Стара българска литература. Апокрифи, С 1982
Димитров, М. Проучвания върху хълма „Дженни баир“ в Балчик., Археологически открития и разкопки през 1986 г. София, 1987, с. 197–198; *Димитров, М. Приноси към историята на град Балчик. – Сборник Добруджа, 5, 1988, с. 78–82;
Димитров, М. Укрепленията на Дионисополис – Карвуна. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 41–42;
Дончева-Петкова, Л. и колектив. Разкопки на хълма „Дженни баир“ Археологически открития и разкопки през 2003 г. София, 2004, с. 186.
Мария Манолова, Вносна керамика от селището върху хълма „Дженни Баир“ в гр. Балчик, 412, 413, 420 Добруджа (30) 2015
Божилов, Ив. Карвуна – твърдина на средновековна България. Балчик. Древност и съвремие (ред. И. Божилов, М. Димитров). Балчик, 1990, с. 16–18.
Кузев, Ал. Каварна и Карвуна. Български средновековни градове и крепости, 1. Градове и крепости по Дунав и Черно море (съставители и ред. В. Гюзелев, Ал. Кузев). Варна, 1981, с. 283–284;
Балчик, археологически данни от топографски тип карта М 1:25 00 в карта Северно Черноморие М 1 : 400 000, Картография ЕООД С 1998
Донка Петканова, Стара българска литература. Апокрифи, С 1982
Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016