Късноантична и средновековна крепост „Бизоне“

 руини на крепост  Добавяне на категория

Късноантична и средновековна крепост „Бизоне“/„Карнава“/„Каварна“.
АНТИЧНОСТ:
Мястото на днешните руини е древно тракийско селище. Около VI в. пр.н.е. територията е обитавана от тракийското племе гети. В V в. пр.н.е. гръцки заселници от Месамбрия (дн. Несебър) хвърлят котва в Каварненския залив и основават една от последните колони по северните черноморски брегове на платото на Огнен нос (Чиракман). Градът носи тракийското име Бизоне и е част от Одриската държава. През III - II в. преди Христа, тук временно се заселват и скити и... През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на Огнен нос се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява.

СРЕДНОВЕКОВИЕ:
Градът съществувал в римския си вид и в ранното средновековие по византийско време до VII век, когато е превзет от славяните и прабългарите, които създават свое селището тук, Карнава наричано от чужденците и Карбона. Старите българи изграждат най-външния вал на укрепителната му система. Валът изграден по времето на Първата българска държава както е характерно за нейния най-ранен период се състои от дълбок ров и землен насип от източната му страна. Има дължина около 160 м и в него е единият вход към крепостта.
През средновековието селището се развива значително, като през XIII-XIV век достига своя най- голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти напълно разрушен. Той е значителен икономически и културен център през античността и средновековието с богати и разнообразни културни останки- крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради. Тук са открити пищно украсени предмети- монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др.

ТУРСКО РОБСТВО:
През XV-XIX в. средновековният град остава известен под името Каварна, като християнско селище и най-вече пристанище за зърнени храни. През втората половина на XVII век като отглас от старото обезлюдяло селище Каварна, навътре в равнината на 6 км от брега е застроен сегашния град. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи.

КРЕПОСТ:
Локализацията на средновековната крепост „Карвуна“ тук не е приета за доказана и силно се оспорва със сериозни аргументи от ред учени, които я идентифицират с днешния Балчик, с голямата крепост на хълма Кръстова гора над с. Кранево и пр.
bazileus.eu/kreposti/243-karvuna.html

Пиолуостровът Огнен нос тук е отделен от платото с ивица, широка едва 1-2 м. Според К. Шкорпил, укрепителната система на „Бизоне“ е наподобявала тази на нос Калиакра. Имала е три защитни пояса, като най- външния бил на 1185 м от края на полуострова в западна посока и го прегражда в права линия между стръмните му склонове, непосредствено западно от голямата могила известна като Чаракма могила, на надморска височина 128,72 м. Съоръжението се състои от дълбок ров и насип от източната му страна. Изграден е по времето на Първата българска държава. Дължината му е около 160 м. От тук е бил единия вход към крепостта (GPS координати: 43°25’02” С.Ш. и 28°20’09” И.Д.). За втората защитна линия съобщава само К. Шкорпил. Тя била локализирана от него на 750 м от края на носа на запад и на 435 м от първата отбранителна линия в източна посока. Тя представлявала каменна преградна стена с посока югозапад- североизток, дълга 50 крачки или 40 метра. Изградена била между стръмните склонове, точно на мястото от където полуострова се проточва на югоизток във вид на тесен провлак с дължина 325 м. От нея няма видими останки в днешно време. Само от въздуха леко се забелязва къде е била стената (GPS координати: 43°24’57” С.Ш. и 28°20’27” И.Д.). Според досегашните проучвания, най- ранното укрепяване на източната част на полуостров Огнен нос е било предприето през ранно- византийската епоха и е в пряка връзка с преместването на Бизоне горе на платото. Укрепената площ на изток от третия пояс е около 25 дка. Крепостната стена има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Откъм югозапад към морето е нямало крепостна стена. От останалите страни, стената следва ръба на платото. Достъп в укрепената територия се е осъществявал от запад, през порта изградена в късата отсечка, преграждаща шийката между платото и останалата част на полуострова (GPS координати: 43°24’53” С.Ш. и 28°20’41” И.Д.). Крепостния зид тук е имал дебелина от 1,8 м, като лицевата страна е оформена от добре обработени дялани камъни, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан. Имало е и четириъгълна кула, охраняваща входа откъм юг. В градежа на основата е регистрирана твърде рядко срещаната през този период употреба на дървени скари от надлъжно и напречно поставени дървени греди. По трасето на зида са регистрирани 3 малки четириъгълни плътни кули, потерна и една двураменна стълба, водеща до бойната платформа. В западния край на северната крепостна стена, близо до връзката и със западната крепостна стена, е била проучена частично запазена голяма постройка с дължина повече от 19 м и дебелина на зидовете 2.4- 3.2 м издаваща се пред фронта на отбранителната линия. Отначало е обяснена като казармено помещение, но дебелината на стените и архитектурно- пластичното оформление на северната и фасада и самото и местоположение, нарушаваща наблюдаваната ритмичност в разположението на кулите по северозападния участък от крепостната стена, дават основание да се предположи, че това е една по- късна добавка към укрепителната система на ранновизантийския Бизоне. Съдейки по големите размери и солидния градеж, постройката може да се определи като относително самостоятелно укрепително съоръжение и да се оприличи като „донжон", типичен за средновековието, но и засвидетелстван с много примери и в късно- римската и в ранно- византийската фортификация. Крепостта е била разширена на североизток, като новото разширение е обхващало горната половина на североизточния склон на носа. Разширението било защитено от два свързани помежду си праволинейни крепостни зида, сключващи тъп ъгъл. Те били оформени с лица от квадри и пълнеж от ломени камъни и жълтеникав хоросан. Били дебели 2,25 м. По- дългия зид започвал от морския бряг и следвал в северозападна посока. По трасето му били издигнати U - образни кули. Те се издавали до 8 м навън и имали вътрешна ширина около 6 м, а дебелината им била 2 м. Пак тук е била открита и порта. Другия зид се е издигал в югозападна посока нагоре по склона и се е свързвал с най- издадения на север ъгъл на укреплението. Това предградие също е изградено през ранновизантийския период.

ДОСТЪП:
Надморска височина: 121 м GPS координати: 43°24’52” С.Ш. и 28°20’41” И.Д.
До вътрешната крепост в момента има два пътя. Единият почва от село Божурец, минава и през трите укрепителни пояса. Достъпен е за автомобили с висока проходимост, а може би и за леки автомобили. Другия тръгва от пристанището на запад, като е трудно да се установи точно къде е поради гъстата растителност. Да се търси максимално на юг към морето, някъде зад силозите. Удобен е за пешеходци и за автомобили с висока проходимост, ако собствениците не държат на боята, защото има много клони. Пътят се изкачва директно пред третия най-вътрешен пояс. По всяка вероятност това е древния път от пристанището към града.

Литература:
Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII век.). Велико Търново, 2002

www.bulgariatravel.tv/landmark/get/609
www.bulgariancastles.com/gr-kavarna-krepost-bizone-bizo...
opoznai.bg/view/krepost-bizone-gr-kavarna