Римска вила „Армира“

 археологически паметник, Римска империя, интересно място, архитектурен паметник, археологически музей, 100 национални туристически обекта, постройка от 1-ви век

Името на вилата „Армира“, произлиза от съвременното наименование на местността.
От вилния комплекс са разкрити: жилищната сграда (сложен архитектурен ансамбъл) и северният ѝ стопански двор. На 30 – 40 м западно от жилищната сграда е установен, но почти неизследван, „огромен комплекс“ – стопанска част (pars rustica).
Централната жилищна сграда на вилата е представителна – солиден градеж, многобройни помещения с различни функции, перистилен двор с имплувиум, богата мраморна пластична декорация, красиви подови мозайки, отоплителни инсталации и т. н. Мозайките са с портрети на възрастен мъж, вероятно собственика на вилата, портрети на деца, изображения на Медуза-Горгона, богинята на лова – Артемида, и боговете Актеон и Артемида.
В развитието на вилата са разграничени три основни строителни периода. През третия тя е разширена значително с нови помещения от изток и юг, а от север е добавен задния стопански двор. Възникването на вила „Армира“ се отнася към началото на 2 в. – или в края на времето на управлението на император Траян (98 – 117 г.) – началото на управлението на император Адриан (117 – 138 г.). Откритите находки – глинени съдове, лампи и монети, показват, че вилният комплекс функционира интензивно през 5 в. Частичното опожаряване и изоставянето му се свързват с готските нашествия от 70-те години на 4 в.
Предполага се, че вилата е собственост на аристократ от императорската свита, вероятно областен управител на Родопската област на Римската империя. Вилата е разрушена при готските нашествия на Балканския полуостров в средата на 5 в. Изключителният лукс в скулптурните детайли, мозайките, както и голямата площ на вилата са необичайни за познатите ни градски и селски вили от тази част на империята.
Основната и най-представителна част от находките, включително скулптурни елементи и мозайки, се съхраняват в Националния исторически музей – София. Част от материалите се пазят и в Историческия музей – Кърджали и в Мутафчиевата къща в град Ивайловград, стопанисвана от Община Ивайловград.
В близост е могилата при село Свирачи, която е едновременна на съществуването на вилата и се предполага, че е свързана с нея.
Вила „Армира“ е проучена от археологически екип с ръководител Янка Младенова през 60-те години на 20 в.
Датирана от края на 2 в. до 470 г.
Обект № 72б от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Българския туристически съюз – „Римска вила „Армира“:
www.btsbg.org/100nto/vila-armira-vtora-polovina-na-i-ve...
100obekta.com/%E2%84%9672%D0%B1-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B...
welcome.bg/listing/%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b0%d1%8...

vila-armira.com/
www.tourism.government.bg/bg/tourist-destinations/2306/...
visitbulgaria.com/bg/%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b0%d1...
www.mirela.bg/naemi/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%90%D1%...
gowhere.bg/mesta/kulturno-nasledstvo/antichna-villa-arm...
ilovebulgaria.eu/ivaylovgrad-vila-armira/
www.bulgariatravel.tv/landmark/get/398
opoznai.bg/view/vila-armira-ivailovgrad
visit.bg/patevoditel/arheologicheski-istoricheski/vila-...
bit.ly/32dGB5x
pochivka.bg/vila-armira-e157
poseti.guide-bulgaria.com/a/115/villa_armira.htm
drumivdumi.com/%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0...
travelfinder.bg/bg/places/bulgaria/ivaylovgrad/attracti...
bulgariaturism.blogspot.com/2017/12/villa-armira.html
www.hotelmap.bg/%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be%d0...
www.bg-guide.org/bg/obekti/pregled/vila-armira
www.landbg.info/bg/poi/vila-armira-ivaylovgrad
kilometri.bg/view/vila-armira-ivailovgrad
ancientbulgaria.bg/bg/listings/vila-armira
rezervaciq.com/zabelejitelnosti/rimskata-vila-armira-gr...
cra-sofia.com/portofolio/%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%87...
routes.e-tours.bg/place/antichna-vila-armira-ivaylovgra...


www.youtube.com/watch?v=Tdxzl8lCtKY