Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“

 руини на крепост, средновековен, културно / национално наследство

Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“/„Пауталия“/„Велбъжд“ се намира на най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил.
Крепостта е изградена в края на 4-ти – началото на 5-и век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век.
--------------------------------
В писмените извори град Кюстендил е засвидетелстван за пръв път през 135 г. под името Пауталия/Улпиа Пауталия и се е намирала в центъра на днешния град. Градът бил здраво защитен с крепостните си стени. Специфичните условия на Пауталия, породени от лековитите извори и благоприятния климат поставили на голяма висота почитането на здравеносният бог Асклепий. В негова чест бил изграден здравеносен център (Асклепион), който по мащабност се нарежда веднага след Епидавърския, най-големият в рамките на Римската империя.
Вероятно част от него са Римските терми, изградени през II-III в. От познатите до момента римски терми на територията на България, пауталийските са втори по големина след термите на Одесос. Сградата има правоъгълен план със застроена площ от 3000 кв.м. Проучени и експонирани са шест помещения на площ от 1000 кв.м. Всички помещения са снабдени с централна отоплителна инсталация – хипокауст – с колонки и аркадо-сводова система от коридори. Конструкцията на втория вид хипокауст е единствена известна досега в България. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения са открити полукръгли ниши и басейни. Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най-интересните паметници от римската епоха в българските земи.
На най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка, издигащ се на 0,71 км югоизточно от Кюстендил се е намирала крепост, изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е opus mixtum.

-------------------------------------------------------------------------------------------
Пауталия е наследник на старото селище на дентелетите. През римската епоха той е един от най-големите градски центрове в провинция Тракия. След 45 г. от н.е. земите на дентелетите са включени в стратегиите Полска Дентелетика (равнините по горното течение на р. Струма и долината на р. Джерман) и Планинска Дентелетика (пл. Осгово, Кюстендилско Краище и Трънско), които през ІІ в. се обединяват с център Пауталия. По-късно големият градски център получава обширни територии, а стратегиите се премахват. По времето на имп. Марк Улпий Траян (98-117) Пауталия наред с други големи градове получава градски права и добавя към името си „Улпия“. От имп. Антонин Пий (138-161) до Каракала (198-217) градът сече свои бронзови монети, които са богат източник на информация за стопанския, политически и културен живот.
Пауталия е нанесена върху Певтингеровата карта като станция на пътя Сердика-Стоби. Едно отклонение от този път, минаващо през Пауталия, е за Тесалоника (днешен Солун), а друго през Германия (днешна Сапарева баня) — за Филипопол (днешен Пловдив). При Пауталrя е и връзката за пътя Сердика-Наисус (Ниш). Античният град е укрепен. За времето от ІІ до IV в. укрепената площ е 29,30 ха. В късната античност IV-VI в. Пауталия разполага и с втора крепост, разположена на Хисарлъка. Изключителните градоустройствени условия, икон. предпоставки и непрекъснатата сел. традиция издигат Пауталия сред най-цветущите селища от онова време. Върху серия уникални монети, сечени при Юлия Домна и Каракала, е изобразена персонификация на града — млада жена, заобиколена от четири гения, които символизират главните богатства на този край: жито, грозде, злато и сребро. Косвената информация от нумизматичния материал подсказва, че в града е имало стадион за спортни състезания, храмове и светилища.
Територията на антична Пауталия е обявена за археологически резерват. Голяма част от изворовата и нумизматичната информация се потвърждава от резултатите на проучванията. Работата се провежда само на малки сектори, където предстои строеж. Още не е уточнена и територията, която е владеел градът. Предполага се, че тя е обхващала цялата Дентелетика и част от Медика. Пауталия се споменава в произведенията на античните автори Малх, Комес Марцелин, Хиерокъл, Прокопий Кесарийски и Стефан Византийски. За последен път името на града е споменато през 553, след което се говори вече за Велбъжд.
Племенния център на дентелетите от величината на Кабиле, Сердика, Бесапара, Виза, Ускудава и др. като тях, които запазват тракийското си име, е Пауталия. Ориентацията на елинистическите градежи се наследява по-късно от града през следващите епохи. Косвени следи от града на дентелетите намираме в деформацията на плановата структура и укрепние на град през ІІ век. Предримска урбанистична традиция срещаме и в оптималните подходи в трасирането и наклоните на уличната мрежа, съобразени с релефа на застроената територия, в ориентацията, повлияна от сълнчевото греене и ветровите характеристики на района, в наследения куртов център в подножието на северния склон на Хисарлъка.
Римската колонизация включва земите на дентелетите през 46 година. Градската уредба на Пауталия е потвърдена с административните реформи на император Траян (98-117 г.) като административен, стопански и културен център на обширна област в долината на горна Струма.
При император Хадриан (117-138 г.) започва реконструкцията на централно градско ядро - пауталийската агора. Градската крепостна стена, изградена по времето на императорите Марк Аврелий (161-180 г.) и Комод (181-192 г.) заграждала площ от 29,3 ха. в форма на удължен неправилен многоъгълник с 2 представителни оси : декуманус максимус с посока изток – запад (част от пътя Стоби – Пауталия – Сердика) е линеен акцент в плановата структура и кардомаксимус – (на север част от пътя на Наисус (Ниш)). А на юг агората преминава през южната порта във виа Сакра. Това е свещеният път на религиозните процеси към пауталийския асклепион, който минава край лековитите горещи минерални извори и по северния склон на хълма с храмовете на Асклепии, Хигия и Телесфор, Трите грации (Харити), Свещената пещера (Митеун), Храм на Аполон, Едикули и Алтари, разположени сред Свещената дъбрава.

kustendil.com/bg/landmarks/view/3/29/%D0%9A%D1%8A%D1%81...
www.tourism.government.bg/bg/tourist-destinations/2304/...
poseti.guide-bulgaria.com/a/185/hisarlaka_fortress.htm
bulgariatravel.tv/landmark/get/289
www.bulgariancastles.com/gr-kyustendil-kasnoantichna-pa...
opoznai.bg/view/kasnoantichna-i-srednovekovna-krepost-h...
www.peika.bg/statia/Krepostta_Hisarlaka_edna_ot_nay_gol...
visit-kyustendil.eu/krepost-hisarluka
purebulgaria.net/s-1531-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%...
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B0%D0...
kyustendil2020.alle.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D...
visit.bg/patevoditel/arheologicheski-istoricheski/krepo...
bit.ly/31YTIaO
www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=4&newsid=50669
littlebg.com/hisarluka-rimskoto-biju-na-kustendil/
rila.ws/%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d1%...
pochivka.bg/hisarlaka-krepost-e887
www.digital-culture.eu/bg/material-assets/kyustendil/ky...
www.landbg.info/bg/poi/kyustendil