Паметник на загинали антифашисти от село Крушево

 паметник, историческо място

На това място на 29 март 1944 г. /на втория ден от паметната Балванска битка на Габровско-Севлиевския партизански отряд/ са разстреляни без съд и присъда 10 ятаци от село Крушево.

За строежа на паметника през 1946-1947г. в село Крушево се пуска подписка с апел към всички крушевци с текст "ФОНД ПОСТРОЙКА ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА В СЕЛО КРУШЕВО". Подписката се приема от цялото население. Някои участвуват с парични средства, други возят строителни материали със своя добитък, трети работят безплатно.
Строителните работи започват през 1948г. с изкопаване основите на паметника на местността Бряста и с вадене на камъни от местността Калугера. За отговорник на строежа е определен каменоделеца Цвятко Станев Хубанов. Началният период на строителството протича от 1948 до 2 юни 1950 г., когато е построена първата част до козирката, на височина два метра. От двете страни на паметника, източната и западната, се правят специални ниши и на 2 юни в присъствието на всички жители на село Крушево, живите партизани, ръководители на Търновски окръг и много гости от околните села се полагат костите на разстреляните 10 ятака и загиналите на фронта през 1944-1945г.- общо 13 души. Костите са извадени предния ден от гробищата и са положени в специални бели торбички с надписи в тях. След речите, произнесени тогава и почитане паметта на загиналите, костите се полагат в нишите и се зациментират, след което се покриват с големи каменни блокове.
Следващият етап от строителството продължава до 1956 г. и се осъществява от специални каменоделци от Габровско. На лицевата страна се поставя плоча от бял врачански камък със стих от поета Никола Вапцаров. На източната и западната страна на паметника са изписани имената на загиналите партизани, ятаци и бойци от фронта, също на бяла плоча. От изток е поставен барелеф на Йосиф В. Сталин, а на западната – барелеф на Георги Димитров. Скулптурна фигура на партизанин, стиснал пушка и вдигнал високо глава, гледа на изток в очакване на Червената армия. Архитект на паметника е Карл Кандулков, а скулптури са Борис Кадийски, Димо Лучиянов и Григор Михов.
Тържественото откриване на паметника е на 2 юни 1956 г. в присъствието на над 1500 души.
След развенчаването на култа към личността на Сталин неговият барелеф е заменен с барелефа на Димитър Благоев.
През следващите години поради влагата и атмосферното влияние камъните по повърхността на паметника започват да се рушат. С помощтта на Института за паметници от Велико Търново и военното поделение от града се издига скеле, почистват се камъните и се импрегнират. Паметника се огражда с желязна ограда и врати. Цялата работа е извършена от търновци безвъзмездно.
През пролетта на 1966 г., благодарение разбирането на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Габрово– Пенчо Карапенев, се отпускат средства за направа на пътя до паметника. През лятото се полага трошенокаменна настилка и се асфалтира, въпреки трудностите и липсата на превози.
По същото време с помощта на Карл Кандулков се изготвя план за оформяне района на паметника при Бряста. До паметника се прекарва ток, правят се ниши, в които се поставят прожектори за осветяването му. Районът се озеленява.
Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточяват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.
Разстреляните ятаци са:
Илия Ненков Вълчев, 42г, /27.07.1901-29.03.1944/
Илия Ненков е баща на ремсовия деятел и партизанин Ненко Илиев /Лазар/. В редовете на РП влиза през 1941 г. и става ятак на партизаните. В дома му за известно време е циклостилната печатница. Многократно е арестуван, инквизиран и интерниран, но продължава да подпомага партизаните. В първия ден на Балванската битка загива сина му. На следващия ден, заедно с двамата братя на жена му, Илия и Христо, са разстреляни край селото без съд и присъда.
Илия Петров Димов, 36г, /13.01.1908-29.03.1944/
Под влияние на своя брат Харалан Петров Димов /Асен/, Илия Димов влиза в РП. Става ятак и отговорник на партийна група в селото. Неговият дом е главна снабдителна база на партизаните. През 1943 г. е интерниран за шест месеца. Завърнал се, отново подпомага партизанското движение. При блокадата на селото на 29 март 1944г. е арестуван и разстрелян с групата ятаци край селото.
Христо Петров Димов, 44г, /02.09.1899-29.03.1944/
Най-старият от разстреляните ятаци произхожда от бедно селско семейство. Негов брат е партизанина Харалан Петров Димов /Асен/. Като член на РП от 1941 г. той посвещава живота си на антифашистката борба. Арестуван и интернирван, но не престава да подпомага партизаните. Заподозрян от полицията, той е арестуван на 29 март 1944г. и разстрелян с другите ятаци край селото.
Къньо Христов Колев, 41г, /21.04.1903-29.03.1944/
Къньо Колев е земеделски стопанин. През 1941 г. е приет за член на РП и се включва в борбата като ятак на партизаните. Заподозрян от полицията, че има връзки с нелегалните, е арестуван и на 29 март 1944г. разстрелян с другите ятаци край селото.
Трифон Христов Станев, 34г, /17.12.1909-29.03.1944/
Трифон Станев е земеделски стопанин. Зет е на основателя на комунистическата организация в селото Иван Попов /Московеца/. През 1942 г. е приет за член на РП. Става верен ятак на партизаните и в най-трудните моменти ги снабдява с храна. Заедно с Атанас Хараланов копаят скривалище в лозята. Заради антифашистката си дейност е арестуван с другите ятаци на 29 март 1944г. и разстрелян край селото.
Атанас Хараланов Попов, 23г, /31.01.1921-29.03.1944/
Атанас Хараланов завършва прогимназия в родното си село и продължава да се занимава със земеделие и строителство. Участвува активно в читалищната дейност. През 1942 г. е приет за член на РМС и се включва в събирането на храна, дрехи и оръжие за партизаните. Участва в подготовката на партизанско скривалище. Заедно с другите ятаци на 29 март 1944г. е разстрелян в края на селото.
Иван Минков Иванов, 18г, /11.11.1925-29.03.1944/
Иван Иванов израства в бедно селско семейство. След завършване на прогимназия става шивашки работник в Севлиево. В града попада в средите на прогресивни младежи и с радост приема социалистическите идеи. Като член на РМС активно подпомага нелегалните, събира храна и пари, шие дрехи за партизаните. За тази дейност е интернирван, а на 29 март 1944г. е арестуван и разстрелян край селото.
Иван Христов Влаев, 19г, /22.04.1924-29.03.1944/
След завършване на прогимназия Иван Влаев продължава да учи в гимназията в Севлиево. Там е приет за член на РМС и работи с младежки жар за масовизиране на организацията. Подпомага активно партизаните, участвува в срещи, изнася храна и продукти. На 29 март 1944г. е арестуван с останалите ятаци и разстрелян край селото.
Хубан Първов Хубанов, 18г, (13.04.1925-29.03.1944).
След завършване на прогимназия в Крушево продължава да учи в гимназията в Севлиево. Става член на РМС и се поставя в разположение на организацията. Подпомага партизаните всеотдайно, като ги снабдява с дрехи и храна. През лятото на 1943 г. е задържан в полицията в Севлиево. Арестуван отново на 29 март 1944г. и разстрелян заедно с другите ятаци край селото.
Стефан Цвятков Станев, 16г, (29.07.1927-29.03.1944).
Стефан Станев е най-малкият от групата разстреляни ятаци. Син е на каменоделец. Израсъл в немотия, едва завършил прогимназия, той се включва в антифашистката борба с цялото си семейство като ятак. Макар и съвсем млад, изпълнява поставените му задачи. Смело довежда и извежда от техния дом партизани, носи храна, изпълнява поръчения. За тази дейност е арестуван на 29 март 1944г. и разстрелян с останалите ятаци край селото.

rodopite.info/kru-2/