Вкаменената гора на Лесбос

 интересно място, Световното наследство на ЮНЕСКО

Вкаменената гора на Лесбос (на гръцки: Απολιθωμένο δάσος της Λέσβου) е една от най-големите концентрации на вкаменени дървета в света (подобна на Националния парк „Вкаменена гора“ в Аризона, САЩ).

Вкаменената гора се състои от стотици стоящи и паднали вкаменени дървесни стволове, разпръснати на площ от 150 квадратни километра в западната част на остров Лесбос, заобиколен от селищата Сигри, Антиса и Ересос. Вкаменелости на единични дървета са разпръснати в много други части на острова, включително близо до селата Моливос, Полихнитос, Пломари и Акраси.

Вкаменената гора на Лесбос е уникална и не прилича на никой друг природен обект от този вид, като например Вкаменената гора в Аризона. В Аризона вкаменените дървесни стволове лежат на земята, докато на Лесбос гората е силицифицирана in situ (на място в оригиналния си вид). На острова се намират стотици изправени вкаменени дървета с непокътнати коренови системи. Добре запазените коренови системи на дърветата доказват, че гората сега стои на първоначалното си място на растеж. Продуктите от вулканичните изригвания са покрили растенията напълно, така че сега можете да намерите вкаменени клони, листа, плодове, коренови системи на дървета, както и впечатляващи фосили и отпечатъци от животни, които са живели в или около гората. Лесбос е дом на най-високото изправено вкаменено дърво в света. То е високо 7,20 метра и има обиколка от 8,58 метра. Падналите дървета във вкаменената гора достигат почти 15 метра в обиколка.

Лавовият купол на Месотопос е резултат от вулканична дейност на остров Лесбос.
Образуването на вкаменената гора на остров Лесбос е свързано с интензивна вулканична дейност, която се е случила от края на олигоцена до средата на миоцена, преди приблизително 20 милиона години. В резултат на вулканичната дейност, пирокластичните материали и вулканичната пепел са покрили напълно островната растителност за много кратко време, създавайки вътрешна анаеробна среда и изолирайки растителната тъкан от въздействието на външни климатични условия. Вулканичната дейност е създала богати на силициев диоксид хидротермални разтвори, които са циркулирали интензивно и са се смесвали с пепелта, покривайки растенията. Постепенно органичната материя на дърветата е била заменена от минерали, образувайки фосили. Благодарение на благоприятните условия на диагенеза (превръщането на рохкави седименти в седиментни скали), морфологичните характеристики на дърветата, като годишни пръстени, аномалии на външната кора и др., са запазени в отлично състояние. При наличие на различни метални оксиди, като желязо, мед и манган, фосилите имат многоцветни нюанси. Флората на вкаменената гора включва повече от 46 различни растителни вида, които са открити и идентифицирани. Идентифицирането на рода и вида на вкаменелите растения е било възможно благодарение на отличното състояние на клетъчните структури и характеристиките на дървесината. Лесбоската вкаменена гора е екосистема от гора, растяща в Егейския регион по време на бурдигалския етап на долния миоцен, преди приблизително 18,5 милиона години. Тази гора е била смесена субтропична гора с голямо разнообразие от растителност, предимно иглолистни и покритосеменни (плодни) дървета, с малък брой папрати. В района на Сигри е открит вкаменен предшественик на папратта Pronephrium striacum.

Иглолистните дървета съставляват най-големия брой вкаменели растения на Лесбос. Те включват бор (лат. Pinaceae), тис (лат. Taxaceae) и кипарис (лат. Cuprassaceae). Семейство Кипарисови включва видове като Cunninghamia и предците на секвоите, които съставляват предимно вкаменената гора. Открити са и други редки видове, които нямат съвременни потомци.

Намерените вкаменелости на покритосеменни растения включват голям брой растителни семейства. Най-често срещаните от тях в гората са лавър (лат. Lauraceae) и бук (лат. Fagaceae). В допълнение към самите букови дървета, от семейство букови се срещат още дъбове и кестени. Семейство Ebenaceae включва райска ябълка, семейство Salicaceae включва топола и върба, а семейство Betulaceae включва бреза, елша и габър. На Лесбос са открити и много други растителни видове, включително липа, клен, къпина и смрадлика. Едносемеделните покритосеменни растения включват различни видове палми, които доминират в долното ниво на палеонтологичния пейзаж.
Въпреки че флората на Вкаменената гора е била обстойно проучена, малко се знае за фауната от онова време. По време на разкопки, проведени от Природонаучния музей на Лесбос през 1999 г. в района на Антиса, са открити животински кости, първите открити някога в Вкаменената гора. Костите принадлежали на Deinotherium, прародител на съвременните слонове, живял преди 18,4 милиона години. Това са най-старите останки от Deinotherium, открити в Гърция, и вероятно най-старите в Европа. Фосилите са рядкост, тъй като досега в Европа са открити само няколко останки от големи гръбначни животни от долния миоцен.

Първото споменаване на вкаменелости от Лесбос може да се намери в трудовете на древногръцкия философ Теофраст (370-287 г. пр.н.е.) от Ересос. По-късно първите научни препратки към вкаменената гора са направени от австрийския ботаник Франц Унгер (1800-1870). Публикациите на Унгер насърчили голям брой изследователи да посетят Лесбос и вкаменената гора, за да изучат природната забележителност.

Гръцката държава предприема серия от стъпки за защита на вкаменената гора на Лесбос. На 31 януари 1958 г. е публикувано първото решение на министъра на културата на страната, според което вкаменената гора става специална защитена зона. През 1965 г. с решение на министъра на земеделието са отчуждени две зони от 500 акра (Мпала Алония и Гамандрула), съдържащи големи количества вкаменени дървета, за тяхната защита.

С указ на президента на Гърция (443/1985) от 19 септември 1985 г. на Лесбос са създадени 1 морски и 4 сухоземни парка, обхващащи обща площ от 516,5 хектара, а вкаменената гора е обявена за природен паметник, защитен от държавата. През 1987 г. е създаден Паркът на вкаменените дървета, където по същото време са извършени първите разкопки, по време на трасирането на пешеходни маршрути. Близо до входа на парка е открит 20-метров дървесен ствол.

През 1994 г. в Сигри е открит Природонаучният музей на вкаменената гора на Лесбос, с цел изследване и опазване на вкаменената гора. Музеят извършва и образователна дейност. Той предлага най-пълната колекция от фосилни растения в Гърция, като се фокусира предимно върху фосилните растения на вкаменената гора. От 2000 г. музеят е член-основател на Европейската мрежа от геопаркове, а през 2004 г. се присъединява към Глобалната мрежа от геопаркове на ЮНЕСКО. През 2001 г. музеят е удостоен с наградата Eurosite Management Award за ефективна работа.

През 2000 г., по искане на музейната администрация, е отредена площ на 500 метра южно от Сигри за създаването на парка Плака. Веднага след отпускането на земята започнаха проучвателни работи, по време на които беше открит ствол с диаметър 3,7 м и обиколка 14 метра, който е най-големият сред откриваните някога вкаменени дървета. Паркът Плака започна дейността си през юли 2005 г.

В средата на 2012 г. започнаха разкопки на островчето Нисиопи, благодарение на които бяха открити десетки паднали стволове, включително екземпляр с дължина 17,2 метра и диаметър в основата 1,70 метра.

През 2012 г. защитената зона на геопарка беше разширена, за да обхване целия остров Лесбос.

През 2014 г., по инициатива на Гърция, Паркът на вкаменените дървета беше включен в предварителния списък на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.