Паметник на Янко Маслинков (Малко Търново)
Bulgaria /
Burgas /
Malko Tarnovo /
Малко Търново
World
/ Bulgaria
/ Burgas
/ Malko Tarnovo
, 1 км от центъра (Малко Търново)
Свят / България / Област Бургас
паметник, бюст
Янко Маслинков е българин, ръководител на Септемврийското въстание през 1923 година в Малкотърновско.
Септемврийското въстание от 1923 година е организирано от Българската комунистическа партия (БКП) по заповед на Кремъл. В него се включват също така леви земеделци и анархисти.
Причината за поетия курс на въоръжена борба се корени в амбициите на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа революция (Мировая революция) и за установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа. Съветският съюз подготвя проникването в Централна Европа на войскови части за подкрепа на комунистическото движение в Германия, Италия, Англия, чрез т. нар. износ на революция. Нахлулата и разбита през 1920 година край Варшава Червена армия, ръководена от маршал Михаил Тухачевски, не намира подкрепа от очакваното революционизиране на масите, както и не навлиза на територията на Германия, но болшевишката политика остава същата. "Революцията отвън беше възможна" пише маршал Тухачевски. Това е основната линия на Кремъл към дестабилизиране и за настъпване към сърцето на Европа. След разгрома на Червената армия край Варшава, "Българската революция трябваше да стане пролог на германската революция" пише Лев Троцки. В успеха на българското въстание не е имало съмнения и на заседание на Политбюро на болшевишката партия в Кремъл е разписан точният сценарий и датата на следващия преврат — преврата в Германия да се извърши на 9 ноември 1923 г.. Така с организираното дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в гражданска война се прилага болшевишкия модел за завладяване на политическа власт.
Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие Северозападна България - район, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство". Въстанието е потушено със съвместните усилия на армейски части и цивилни доброволци.
След провала на въстанието лидерите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия. Част от бунтовниците остават в страната и действат като чети в Странджа и други планини.
В центъра на Малко Търново е издигнат паметник посветен на Янко Маслинков.
bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%...
www.strannik.bg/o/446/pametnik-na-yanko-maslinkov
Септемврийското въстание от 1923 година е организирано от Българската комунистическа партия (БКП) по заповед на Кремъл. В него се включват също така леви земеделци и анархисти.
Причината за поетия курс на въоръжена борба се корени в амбициите на Съветския съюз за запалване на Световна социалистическа революция (Мировая революция) и за установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа. Съветският съюз подготвя проникването в Централна Европа на войскови части за подкрепа на комунистическото движение в Германия, Италия, Англия, чрез т. нар. износ на революция. Нахлулата и разбита през 1920 година край Варшава Червена армия, ръководена от маршал Михаил Тухачевски, не намира подкрепа от очакваното революционизиране на масите, както и не навлиза на територията на Германия, но болшевишката политика остава същата. "Революцията отвън беше възможна" пише маршал Тухачевски. Това е основната линия на Кремъл към дестабилизиране и за настъпване към сърцето на Европа. След разгрома на Червената армия край Варшава, "Българската революция трябваше да стане пролог на германската революция" пише Лев Троцки. В успеха на българското въстание не е имало съмнения и на заседание на Политбюро на болшевишката партия в Кремъл е разписан точният сценарий и датата на следващия преврат — преврата в Германия да се извърши на 9 ноември 1923 г.. Така с организираното дестабилизиране на България и въвличането на българския народ в гражданска война се прилага болшевишкия модел за завладяване на политическа власт.
Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие Северозападна България - район, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство". Въстанието е потушено със съвместните усилия на армейски части и цивилни доброволци.
След провала на въстанието лидерите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия. Част от бунтовниците остават в страната и действат като чети в Странджа и други планини.
В центъра на Малко Търново е издигнат паметник посветен на Янко Маслинков.
bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%...
www.strannik.bg/o/446/pametnik-na-yanko-maslinkov
Nearby cities:
Координати: 41°58'47"N 27°31'27"E
- Паметник на проф. Александър Фол
- Паметник на Георги Москов 0.1 км
- Паметник на писателя Стоян Русев – Дядо Благо 0.1 км
- Мемориал „Освобождението на България от турско робство" 0.2 км
- Мемориал „1300 години Българска държава" 0.2 км
- Паметник на Героя-граничар Павел Евтимов Стоилов 7.8 км
- Граничарски паметник 29 км
- Паметник на загиналите в Дравската епопея 64 км
- Промишлена зона 0.6 км
- Лозовите и селско стопанските масиви край Малко Търново 1.2 км
- Лозовите и селско стопански култури край Малко Търново 1.6 км
- Еневото езеро 1.8 км
- Фотоволтаична централа „Соларпро" АД 1.9 км
- Странджа 8.5 км
- Хасекия 16 км
- Демиркьой (околия) 24 км
- Лозенград (вилает) 35 км
- Област Бургас 55 км