Мурфатларски скален комплекс

 музей, място от историческо значение, археологически разкопки, интересно място, исторически руини, скални църкви и манастири

Скалният български манастир от времето на Борис I и Симеон Велики при Мурфатлар-Басарби (тези имена на прочутото виноградско селище се сменат няколко пъти едно с друго след завземането на Северна Добруджа от Румъния) е в мекия като тебешир скат изцяло затворен под незавършеното строителство на тежка бетонна и временна дървена конструкция . От години всичко е напълно изоставено на произвола, строителството не е консервирано и стърчащите фусове на арматурата ръждясват над грубо излятия бетон на незавършените стени. Платната на временната обшивка зеят, а на някои по-високи части направо липсват отпрани вероятно от вятъра и местата се препречени с арматурна мрежа, стъклата, където ги е имало, са изпочупени и в зеещите отвори е заварено арматурно желязо, вятърът и валежите свободно проникват през незавършената конструкцията на това което някога е трябвало да бъде музей, но достъпът на хора вътре в нея е невъзможен от поставените прегради и освен, че е незаконен, е и опасен. Дворът пред обекта е обрасъл до пояс с тръни, обкръжени със строителна ограда, която е заключена. Обектът не се охранява по никакъв начин. Какво е състоянието на безценния български паметник вътре може само да се гадае. Обекта напълно е запуснат и е затворен, недостъпен и невъзможен за посещение !!!
Околностите са кариера за вар (непосредствено на южната граница на обекта), складова площадка за инертни материали (точно пред заключения вход на обекта) и депото на градското сметище (съседния на кариерата терен) сред тях са се настанили цигани. На над средновековния български скален манастир на върха върху меките варовици на доминиращия над околността хълм, където е възможно да е била българската крепост, бавно се се строи, ако се съди по веещия се флаг на вселенската патриаршия, нов гръко-румънски манастир посветен на Св. Теотим (според житието му местен "скит" по народност, епископ на Томи (дн. Кюстенджа) от 380-395 г. участвал в няколко църковни събора в Цариград където се срещал със Св. Йоан Златоуст и е проповядвал християнството на местните езичници отсам и отвъд Дунав), другата част на хълма, както и теренът срещу средновековния български манастир до депото за строителни материали срещу входа му, са военни терени., до тях е малкият биосферен резерват Фънтанита обявен за защитена територия от 06 март, 2000 г„

ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
Старобългарският скален манастир при Мурфатлар недалеч от Кюстенджа e открит случайно при строителни работи на 11 юни 1957 г. и е проучен през 1957-1960 г. Той е действал от 9 до края на 10 началото на 11 век т. е. в епохата от времето на княз Борис І и цар Симеон Велики до падането на България под Византийска власт след цар Самуил.

Монасите са ползвали като начало на устройването на своите килии, църкви и гробни камери в изоставените галерии на кариера за мек варовик, от който е граден българският каменен вал намиращ се в непосредствена близост, тук представлява система от три укрепителни линии с крепости между двете, а само на няколкостотин метра в отсрещната Мурфатларска гора (резерват Фънанита) е височината с красноречивото име "Курт кула баир" . Обектът е открит случайно при строителни работи през 1957 г., планидано е да бъда включен е в специална музейна сграда която и до днесне е завършена за да стане мястото един поннически и туристически притегателен център допълван и от прочутите Мурфатларски вина произвеждани в района.

Комплексът се състои от шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Църквите са еднотипни - едноапсидни, еднокорабни, сводести параклиси с обширни притвори. Характерна особеност са окръглените им олтари, в които зад плътните олтарни прегради са разположени олтарните маси. В това отношение те имат паралели сред скалните манастири в средновековна България идонякъде към кападокийските скални обители

Най-забележителни в комплекса са многобройните врязани в мекия камък старобългарски графити на глаголица, кирилица, с гръцки букви които до въвеждането на глаголицата ползва българската държава и със загадъчните прабългарски руни. Стените изпъстрят и кръстове, наивно, линеарно и схематично изобразени коне и конници, светии, свастики, звезди, кораб, змей и плетеници, дори релефен лъв като тези познати ни от Плиска, Преслав, Мадара, Стара Загора и миниатюрите на църковните книги. Румънските изследователи не афишират това българско културно наследсто и търсят за неговият произход местни власи, след като отдавна категорично e доказано, че такива не са съществували в тази епоха не само в Северна Добруджа, но и в равнината отвъд Дунав, приписват го дори на викинги дошли от далечният север и прочие. Манастирът е обител на скромни монаси, но по време на своето съществуване е бил голям поклоннически център в българската държава и вероятно е посещаван и от византийски монаси служили в българската църква или на път за готската топархия и епархиите в Крим и вероятно е нападнат от руски разбойници при нашествието на езическия киевски княз Светослав I в България и в настъпилото тогава смутно време.
Не много години след повторното падане на източна България под Византийска власт след 1000 г. манастирът напълно запустява. Постепенно килиите и параклисите започнат да се рушат и комплексът е затрупан от земната маса за над 950 години.
terrabyzantica.blogspot.bg/2011/08/blog-post.html