Агушеви конаци (Могилица)
Bulgaria /
Smoljan /
Могилица
World
/ Bulgaria
/ Smoljan
/ Smoljan
, 12 км от центъра (Смолян)
Свят / България / Област Смолян
културно / национално наследство, интересно място, архитектурен паметник, постройка от 19-ти век, етнографски музей
В родопското село Могилица се намира феодален замък – Агушевите конаци, построени от Салих ага.
Салих ага е дългогодишен управител на Ахъ-Челебийско (Смолянско).
Той е потомък на рода Кьорходжови, помаци.
Кьорходжови са първите местни управници, издигнали се от средите на българите мюсюлмани и се титулували войводи – деребеи. Допреди тях за управници са били назначавани външни хора – турци от Истанбул. Първият войвода управник от деребеите е Мехмед Кьор ходжа, родом от с. Забърдо. Преселва се в Чепеларе, където откупува земи от юруците. Замогва се с овцевъдство и продажба на земи.
Избран е за управник в 1752 година и се преселва в Райково, където управлява до смъртта си в 1779 г.
Наследен е от синът му Сюлейман ага (1779 до 1798 г).
След смъртта на Сюлейман ага, синът му Салих ага управлява областта от 1798 до 1838 г., когато е убит от турците. Салих ага държал да има мир, ред и законност в поверената му област. Не допускал размирици и кърджалии в областта му. Не се поколебал да убие собствения си брат в 1805 – Аджи ага, който бил станал виден кърджалия. Салих ага не допускал външни хора да се месят в управлението му и с това си навлякъл омразата на турските аяни в Гюмюрджина. По негово време са построени повечето църкви в християнските села в Ахъ-челебийско, за чието построяване Салих ага активно им помагал. Често възниквали спорове между християните в коя махала да бъде построена църквата им и се допитвали до Салих ага за съвет. Бил почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Назначава на важни постове в конака си много българи християни: ковчежник му бил Димо Митев, Милуш от Пашмакли бил капъджия, оръжеен майстор и данъчен бирник бил Нико Коджабашът, главни кехаи на стадата му били Райчо Харбалията, Стамат от Пещера, Хубчо от Аламидере.
Това не се харесвало на висшите турски власти и те търсели всякакъв начин да го премахнат. Създала се дълготрайна прикрита вражда между Салих ага и Агуш ага от Могилица, чиито произволия Салих Ага не търпял много. Дерибеите били местни самоуправници и не позволявали на външни хора да им се месят в управлението. Заради това Салих Ага си навлякъл и омразата на пашата на Гюмюрджина – турчина Емин бей. През 1838 година Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда за четиридесетгодишното му управление, но още първата нощ бил нападнат и удушен в двора на правителствения конак. След смъртта му властта в района била завзета от Агуш ага. Николай Хайтов казва: „Салих ага направил за запазване на българщината в Смолянско много повече от десет войводи и сто хайдути”. Петър Маринов посочва, че в миналото народът пеел много песни за Салих ага, които за съжаление са забравени с времето.
agushevitekonaci.com/index.php
bulgariatravel.org/bg/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0...
welcome.bg/listing/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2...
www.mirela.bg/naemi/%D0%90%D0%B3%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B...
opoznai.bg/view/agushevi-konatzi-selo-mogilitza
poseti.guide-bulgaria.com/a/416/architectural_and_ethno...
visit.bg/patevoditel/arheologicheski-istoricheski/agush...
bit.ly/2IOsDk1
rila.ws/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2%d0%b8-%d0%...
bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%...
bgwalk.com/bg/turisticheski-obekti/agushevi-konaci
www.youtube.com/watch?v=QwYGOCgHFJ0
www.youtube.com/watch?v=Vp6ubd1am2Y
Салих ага е дългогодишен управител на Ахъ-Челебийско (Смолянско).
Той е потомък на рода Кьорходжови, помаци.
Кьорходжови са първите местни управници, издигнали се от средите на българите мюсюлмани и се титулували войводи – деребеи. Допреди тях за управници са били назначавани външни хора – турци от Истанбул. Първият войвода управник от деребеите е Мехмед Кьор ходжа, родом от с. Забърдо. Преселва се в Чепеларе, където откупува земи от юруците. Замогва се с овцевъдство и продажба на земи.
Избран е за управник в 1752 година и се преселва в Райково, където управлява до смъртта си в 1779 г.
Наследен е от синът му Сюлейман ага (1779 до 1798 г).
След смъртта на Сюлейман ага, синът му Салих ага управлява областта от 1798 до 1838 г., когато е убит от турците. Салих ага държал да има мир, ред и законност в поверената му област. Не допускал размирици и кърджалии в областта му. Не се поколебал да убие собствения си брат в 1805 – Аджи ага, който бил станал виден кърджалия. Салих ага не допускал външни хора да се месят в управлението му и с това си навлякъл омразата на турските аяни в Гюмюрджина. По негово време са построени повечето църкви в християнските села в Ахъ-челебийско, за чието построяване Салих ага активно им помагал. Често възниквали спорове между християните в коя махала да бъде построена църквата им и се допитвали до Салих ага за съвет. Бил почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Назначава на важни постове в конака си много българи християни: ковчежник му бил Димо Митев, Милуш от Пашмакли бил капъджия, оръжеен майстор и данъчен бирник бил Нико Коджабашът, главни кехаи на стадата му били Райчо Харбалията, Стамат от Пещера, Хубчо от Аламидере.
Това не се харесвало на висшите турски власти и те търсели всякакъв начин да го премахнат. Създала се дълготрайна прикрита вражда между Салих ага и Агуш ага от Могилица, чиито произволия Салих Ага не търпял много. Дерибеите били местни самоуправници и не позволявали на външни хора да им се месят в управлението. Заради това Салих Ага си навлякъл и омразата на пашата на Гюмюрджина – турчина Емин бей. През 1838 година Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж да му се даде награда за четиридесетгодишното му управление, но още първата нощ бил нападнат и удушен в двора на правителствения конак. След смъртта му властта в района била завзета от Агуш ага. Николай Хайтов казва: „Салих ага направил за запазване на българщината в Смолянско много повече от десет войводи и сто хайдути”. Петър Маринов посочва, че в миналото народът пеел много песни за Салих ага, които за съжаление са забравени с времето.
agushevitekonaci.com/index.php
bulgariatravel.org/bg/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0...
welcome.bg/listing/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2...
www.mirela.bg/naemi/%D0%90%D0%B3%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B...
opoznai.bg/view/agushevi-konatzi-selo-mogilitza
poseti.guide-bulgaria.com/a/416/architectural_and_ethno...
visit.bg/patevoditel/arheologicheski-istoricheski/agush...
bit.ly/2IOsDk1
rila.ws/%d0%b0%d0%b3%d1%83%d1%88%d0%b5%d0%b2%d0%b8-%d0%...
bgglobe.net/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%...
bgwalk.com/bg/turisticheski-obekti/agushevi-konaci
www.youtube.com/watch?v=QwYGOCgHFJ0
www.youtube.com/watch?v=Vp6ubd1am2Y
Wikipedia препратка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Агушеви_конаци
Nearby cities:
Координати: 41°29'44"N 24°38'8"E
- Каньонът на водопадите 10 км
- Момчиловци 22 км
- Широка лъка 22 км
- Чаирско ждрело 23 км
- Буйновско ждрело 31 км
- Скален масив и светилище „Караджов камък“ 45 км
- Язовир "Въча" 53 км
- Крепост Перистица (Перестица) 61 км
- Ждрелото Петруса - Лакос 61 км
- Алистрат 74 км
- Могилица – махала Бяла река 0.9 км
- Буката - махала Пеево 2.8 км
- Буката - махала Мешовци 3.4 км
- Училище с. Арда 3.8 км
- Арда - Барутинска махала 4.3 км
- Местност Доювица 4.6 км
- Планинско светилище „Ком" 5.5 км
- Община Смолян 11 км
- Община Паранести 21 км
- Национален парк Родопи 35 км