Алея на възрожденците (Варна)

 пешеходна зона, градска алея

В рамките на Морската градина са разположени множество паметници и други забележителности, сред които се откроява широката Алея на Възраждането, от двете страни на която са разположени монументи на известни български личности – поети, духовници и революционери, спомогнали за съхранението на българския дух в годините на османското иго. Алеята на Възраждането е частта от Централната алея, заключена между Пантеона и моста над канала до Раковината.
На 18 май 1910 г. се полага основният камък на първия паметник, посветен на Христо Ботев. На 27 юли 1911 г., денят на Освобождението на гр. Варна паметникът е тържествено открит, изработен от скулптора Жеко Спиридонов. Поради недостиг на средства паметниците са поставяни през различни години.
На 27 юли 1912 г. е открит паметникът на Васил Левски.
Следващият, трети по ред е открит едва през 1927 г. Това е паметникът на Отец Паисий, изработен от варненския скулптор Кирил Шиваров.

Следващите паметници са открити в следния хронологичен ред:
Паметник на митрополит Симеон – 1930 г.;
Паметник на Васил Априлов – 1936 г.;
Паметник на Хаджи Димитър – 1939 г.;
Паметник на Петър Берон – 1973 г.;
Паметник на Любен Каравелов – 1973 г.;
Паметник на Петко Рачев Славейков – 1973 г.;
Паметник на Георги Бенковски – 1973 г.;
Паметник на Георги Сава Раковски – 1973 г.;
Паметник на Гоце Делчев – 1995 г.;
Паметник на Захари Стоянов – 1996 г.;
Паметник на Пейо Яворов – 2001 г.
Алеята завършва до Пантеона – монумент, посветен на загиналите българи-комунисти в борбата им против монархията и прогерманската политика на България в годините на Втората световна война. Срещу монументите от Алеята на Възраждане в централната зелена част, обособена като остров на алеята са разположени плочи с надписи, обозначаващи населени места, свързани с борбите за национално освобождение на българите, като под плочите се намира пръст от съответните градове.
Идеята за централна алея в Морската градина е приета с решение на общинския съвет от 1903 г. Първоначално това е била главна алея, добре озеленена с дръвчета – копривка и бряст, които са поставени в редици от Антон Новак и Иван Стойчев през 1906 г. По-късно, през 1960 година дърветата в средата на алеята били заменени с цветни лехи. През 1907 г. група варненски интелектуалци, сред които лекари, архитекти, инженери и юристи вземат решение главната алея в Морската градина да се превърне в Алея на Възраждането с монументи на известните български личности, които в годините на османската власт успяват да съхранят националната идентичност и български дух. На 15 февруари 1908 г. тази група варненски интелектуалци учредява комитет, наречен „Българско Възраждане“. В приетия устав на комитета е посочено, че: „целта на комитета е да въздигне във Варненската морска градина 22 памятници, от които 20 на български деятели от възраждането насам до освобождението, един паметник на Науката или Възраждането и един на Свободата". На 22 март 1908 г. уставът на комитета е утвърден от Министерство на Народното просвещение. Проектът на алеята е изработен от варненския инженер, завършил строително инженерство в Париж – инж. Георги Бърнев.

visit.varna.bg/bg/aleq_na_vazrajdaneto.html
www.moreto.net/varna-gid2.php?n=15462
opoznai.bg/view/aleia-na-vazrajdaneto-varna
varnaculture.bg/bg/kulturni-instituti/pametnitsi/previe...