Възвишение Св. Димитър

 хълм, невидим обект, не показвай заглавие

 Качване на снимка

Възвишение "Св. Димитър" - т.н. "Безименна" точка или кота, височина център на най-кръвопролитното сражение в Балканската война - пет дневния бой от15 до 20 октомври 1912 г. част от Бунархисарско-Люлебургската настъпатерна операция на Българската армия в което в ожесточен срещен бой с атакуващите и превъзхождащи я турски сили на османските Източни армии те са разгромени от „съединените” 1-ва и 3-та български армии. Османската контраофанзифа е подавена, турците са разбити и принудени да отстъпят чак до предградията на Цариград на Чаталджнската укрепена линия. Превзети са Люлебургас, Чорлу, Родосто и цяла Одринска Тракия , войската победоносно излиза на Мраморно море, а Одринскята турска армия е окончателно обркръжена и безвъзвратно откъсната далеч от всякакви турски сили.
В това сражение Българското върховно командване за пръв път в Европа създава надармейското формирование "Фронт" - т. нар. “съединени армии”., висше оперативно - стратегическо обединениехна група армии под едно тактическо командване в континенталния театър на военните действия, предназначено за провеждане на стратегически операции за унищожаване на големи вражески армии и сили, то е гръбнак на войстовата структура през Първата и особено във Втората световна война. Тук също за пръв път атрилерията най-непосредствено оперативно полево действа в едно с пехотата и това е началото на централизираното използване на артилерията в нашата армия. В тежките и ожесточени наколко дневни боеве разразили се при Бунархисарско-Люлебургската настъпатерна операция тук главният удар е поет от 20-и Добруджански пехотен на Негово Височество Княз Кирил полк в състава на 2-ра бригада на 5-а Дунавска дивизия от 3-та българска армия. Възвишението "Св. Димитър" (командния връх на което е наричан в щабтите релации "безименна" точка или височина) е взет от полка на 16 Х сутринта, за него се водят тежки боеве с щикови атаки и контраатаки и унищожителен артилерийски обстрел неколкократно преминава от едни ръце в други, докато накрая по-малобройните българските батареи с концентриран огън успяват да поразят турските оръдейни разчети и с пряка артилерийска стрелба и подръжка на околните части с пореден удар "на нож" пехотата удържа бляскава победа над числено превъзхожащата я атакуваща турска армия, която тежко разбита отстъпва в пълно безредие през мостовете на околните реки спасявайки се към силните укреплуния на Чаталджа в подстъпите на Цариград.
Петдневното сражение на Люлебургаско-Бунархисарската операция от 28 октомври до 2 ноември (15 – 20 Х стар стил) 1912 г. е най-кръвопролитната битка не само в Балканската война. Турските сили са под командването на Хамди паша и възлизат на 129 500 щика, 96 тежки картечници и 342 оръдия, Бългаските „Съединени” 1 и 3 армия са 108 хиляди души, 116 тежки картечници и 360 оръдия. Българската победа при Люлебургас е най-голямата битка, водена в Европа между Френско – пруската война и Първата световна война. Убити са 2 536 и ранени 17 626 български войници и офицери ( общо 20 162, почти ¼ от общия брой за цялата война ), я между 22 000 и 30 000 са убитите и ранени османци, 2800 турски чинове са взети в плен заедно с множество стрелково оръжие, боеприпаси и снаражение, както и както и 45 оръдия,
Люлебургаз-Бунархисарската операция завършва на 20 октомври, когато 4 Преславска дивизия завзема Чонгара. Противникът се оттегля пред 5 Дунавска дивизия и стоящата в съседство 1 бригада на 3 Балканска дивизия, преди да бъде непоправимо разбит. Турските Източни армии отстъпват по целия фронт, като на моменти отстъплението им се превръща в бягство, българската войска е на крайбрежието на Мраморно море след Дарданелите и с това е открит пътя на излаз към Цариград..
На 19 Х когато победата е на практика спечелена командващия българското надармейско формирование (последващите такива ще бъдат нарчани „Фронт", а тогава от българското командване - “съединени армии”) ген. Радко Димитриев докладва телеграфически на цар Фердинанд: „След тридневни извънредно упорити боеве, днес със съвместните усилия на двете съединени армии ние обърнахме противника в пълно бягство. Недостъпната почти линия Бунархисар – Люлебургас е в краката на Ваше Величество.”
След поражението на турската армия при Люлебургаз–Бунархисар в Цариград настъпва паника. Руският военен аташе в турската столица свидетелства: “Великият везир и министърът на външните работи официално заявиха пред чуждите посланици, че вече не вярват на своите войски. Дворът на султана се готвеше за бягство в Бурса, а правителството загуби присъствие на духа. Турците бяха окончателно деморализирани и готови на всякакви отстъпки, стига само да запазят Цариград”.

Литература:

България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г.
Г. Марков, Глава първа. Изтръгнато надмощие, военностратегически дипломатически пропуски
БИТКАТА МЕЖДУ БУНАРХИСАР И ЛЮЛЕБУРГАЗ ПРЕЧУПВА СТАТУКВОТО
promacedonia.org/gm_bw1/gm_1_3.html

Българска история. Кн. 2. Паметни битки и сражения. С.: Военноиздателски комплекс: «Св. Георги Победоносец», Издателство: «Клуб 90». 1993. 208 с. Илиев, И., Станимиров, С., Янакиев, Н., Стоименов, Н.
electronic-library.org/books/Book%200032.html
www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_Istorija_2.pdf

НАЙ-КЪРВАВАТА БИТКА ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА И РАЗГРОМЪТ НА ТУРСКАТА ИЗТОЧНА АРМИЯ
www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=4&newsid=74643

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ТОМ ПЕТИ ДЯЛ ТРЕТИ 428 ВОЕННА ИСТОРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО КРАЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Стр. 428-429 www.trud.cc/files/custom/voenna%20istoria.pdf