Българско военно гробище

 Втората световна война, военно гробище

 Качване на снимка

В него са положени тленните останки на 1439 първоармейци, 1 югославски и 21 съветски бойци. Там почива и първият унгарски пазач Янош Буковецки. Преобладаващата част от българските бойци и командири, погребани в Харкан са от 11-ти пехотен Сливенски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк и 29-ти пехотен Ямболски полк на 3-та пехотна Балканска дивизия и придадените към нея поделения, и от 57-ми пехотен Драмски полк, 58-ми пехотен Гюмюрджински полк и 59-ти пехотен Пирински полк на 16-та пехотна Беломорска дивизия, а така също и от 41-ви пехотен полк на 11-та пехотна дивизия. По-голямата част загиват в най-голямата офанзива в периода 6-22 март 1945 г.
Гробището е издигнато от унгарския народ като израз на признателност за проявения героизъм на първоармейци при Дравската операция, наричана още Дравска епопея. Гробището е открито официално на 23 септември 1956 г.
Първоначално в него са погребани 684 първоармейци, до първото официално откриване на 3 ноември 1951 г. те са вече 701 души. В процеса на обединението в гробището в Харкан са пренесени тленните останки от гробищата на следните селища: Бараняхидвейг (1), Вайсло (7), Гилванфа (1), Гьорчони (7), Дравапалконя (2), Дравачехи (2), Ипафча (276), Кеймеш (145), Ковачхида (268), Марфа (1), Пишко (4), Сапорца (55), Сентльоринц (15), Шиклош (13), от дигата при Дажон пуста (9) и от единични гробове (2). На 6 юли 1955 г. под ръководството на проектанта Янош Клайнайшел започва изграждането на днешното гробище. В него са оформени 44 радиални редици, а по протежение на оградата - 22 братски могили.
Гробището край Харкани е и най-голямата българска територия на унгарска земя, която за вечни времена ще се населява от 1439 бойци и офицери - българи.