Рид Црънча

 хълм, невидим обект

 Качване на снимка

Възвишението Црънча с върховете Веля Глава 1046м и Црънча 1016 м и Малчовица 966 м е предпоследния в югозападно посока рид на Завалската планина. Той е моноклинала. Простира се от Гърленския пролом до Ярославския пролом на северозапад. Варовитите пясъчници, които го изграждат са наклонени на североизток. На много места пясъчниците се сменят с песъчливи варовици, които също така запазват посоката на простиране и наклона на пластовете.
По западния склон на Брезнишки Гребен и Црънча се простира една разкъсана денудационна заравненост, представена от плоски ридове с различна площ. Тази заравненост може да се проследи по склоновите стъпала, развити върху вулканогенните и седиментните скали на мастрихта. Най-добре е изразено склоновото стъпало в района на с. Видрица, за това то се нарича Видрицко. В този район стъпалото е запазено като тясна ивица, която отделя песъчливите от лавовите скали. Височината на Видрицкото стъпало варира от 900 до 950 m. Северно от с. Видрица се издига лавовият конус на Плашивец – 930 m. По-малки площи от Видрицкото стъпало са запазени и около с. Гърло, и то почти на същата височина. На северозапад Видрицкото стъпало увеличава височината си. В западния склон на рида Црънча (в местността Мелчовица) стъпалото достига 966 m. Много по-широко разпространение Видрицкото подножно стъпало има западно от Конска река.
Изветрителната покривка от Видрицкото стъпало има различна дебелина. В подножието на Црънча и Гребен тя се представя от елувиални и делувиални наслаги с малка дебелина (Канев, 1989).
По източните склонове на Гребен и Црънча подножното стъпало почти не личи. Само две малки изолирани височини свидетелствуват за неговото съществуване. Едната височина е в склона на Црънча, югоизточно от с. Ярославци, на 938 m, а другата в склона на Брезнишки Гребен. Тъй като в района на с. Видрица се разкриват плиоценски пясъци и чакъли, то може да се приеме за младоплиоценско.
Източник: "Неогенска и съвременна геоморфогенеза на Люлин, Вискяр и Завалска планина" - Радостина Ризова, С, 2011