Рид Црънча
Bulgaria /
Pernik /
Breznik /
World
/ Bulgaria
/ Pernik
/ Breznik
, 11 км от центъра (Брезник)
хълм, невидим обект
Възвишението Црънча с върховете Веля Глава 1046м и Црънча 1016 м и Малчовица 966 м е предпоследния в югозападно посока рид на Завалската планина. Той е моноклинала. Простира се от Гърленския пролом до Ярославския пролом на северозапад. Варовитите пясъчници, които го изграждат са наклонени на североизток. На много места пясъчниците се сменят с песъчливи варовици, които също така запазват посоката на простиране и наклона на пластовете.
По западния склон на Брезнишки Гребен и Црънча се простира една разкъсана денудационна заравненост, представена от плоски ридове с различна площ. Тази заравненост може да се проследи по склоновите стъпала, развити върху вулканогенните и седиментните скали на мастрихта. Най-добре е изразено склоновото стъпало в района на с. Видрица, за това то се нарича Видрицко. В този район стъпалото е запазено като тясна ивица, която отделя песъчливите от лавовите скали. Височината на Видрицкото стъпало варира от 900 до 950 m. Северно от с. Видрица се издига лавовият конус на Плашивец – 930 m. По-малки площи от Видрицкото стъпало са запазени и около с. Гърло, и то почти на същата височина. На северозапад Видрицкото стъпало увеличава височината си. В западния склон на рида Црънча (в местността Мелчовица) стъпалото достига 966 m. Много по-широко разпространение Видрицкото подножно стъпало има западно от Конска река.
Изветрителната покривка от Видрицкото стъпало има различна дебелина. В подножието на Црънча и Гребен тя се представя от елувиални и делувиални наслаги с малка дебелина (Канев, 1989).
По източните склонове на Гребен и Црънча подножното стъпало почти не личи. Само две малки изолирани височини свидетелствуват за неговото съществуване. Едната височина е в склона на Црънча, югоизточно от с. Ярославци, на 938 m, а другата в склона на Брезнишки Гребен. Тъй като в района на с. Видрица се разкриват плиоценски пясъци и чакъли, то може да се приеме за младоплиоценско.
Източник: "Неогенска и съвременна геоморфогенеза на Люлин, Вискяр и Завалска планина" - Радостина Ризова, С, 2011
По западния склон на Брезнишки Гребен и Црънча се простира една разкъсана денудационна заравненост, представена от плоски ридове с различна площ. Тази заравненост може да се проследи по склоновите стъпала, развити върху вулканогенните и седиментните скали на мастрихта. Най-добре е изразено склоновото стъпало в района на с. Видрица, за това то се нарича Видрицко. В този район стъпалото е запазено като тясна ивица, която отделя песъчливите от лавовите скали. Височината на Видрицкото стъпало варира от 900 до 950 m. Северно от с. Видрица се издига лавовият конус на Плашивец – 930 m. По-малки площи от Видрицкото стъпало са запазени и около с. Гърло, и то почти на същата височина. На северозапад Видрицкото стъпало увеличава височината си. В западния склон на рида Црънча (в местността Мелчовица) стъпалото достига 966 m. Много по-широко разпространение Видрицкото подножно стъпало има западно от Конска река.
Изветрителната покривка от Видрицкото стъпало има различна дебелина. В подножието на Црънча и Гребен тя се представя от елувиални и делувиални наслаги с малка дебелина (Канев, 1989).
По източните склонове на Гребен и Црънча подножното стъпало почти не личи. Само две малки изолирани височини свидетелствуват за неговото съществуване. Едната височина е в склона на Црънча, югоизточно от с. Ярославци, на 938 m, а другата в склона на Брезнишки Гребен. Тъй като в района на с. Видрица се разкриват плиоценски пясъци и чакъли, то може да се приеме за младоплиоценско.
Източник: "Неогенска и съвременна геоморфогенеза на Люлин, Вискяр и Завалска планина" - Радостина Ризова, С, 2011
Nearby cities:
Координати: 42°47'45"N 22°50'1"E
- Върбовска глама 90 км
- Хълм "Каратепе" 135 км
- Овчи хълмове 135 км
- Бесапарски хълмове (ридове) 152 км
- Ряховски куз 172 км
- Кориловос 208 км
- Дългия баир 280 км
- Манастирски възвишения 292 км
- Дервентски възвишения 322 км
- Войнишки Бакаджик 329 км
- Язовир „Красава“ 2.3 км
- Община Брезник 6.2 км
- Стража 7.5 км
- Клисурски пролом 10 км
- Ездимирска планина 11 км
- Любаш планина 11 км
- Община Сливница 12 км
- Люляк планина (Люцкан планина) 15 км
- Ерулска планина 18 км
- Община Трън 19 км