Темско (Темъц)

 Качване на снимка

Темско (Темъц, Темец) е средновековна българска крепост разположена на около 7 км над с. Темско (Темска) в началото на каньона на р. Темщица (Темска) над превърнатата днес в технически музей ВЕЦ Темац (Темъц), на на десния бряг на реката на високия рът над централата ограден от три страни от реката, която от тук добива това име, а по-нагоре днес е известна и като Топлидолска река по името на селото край което тече.
Крепостта Темско остантите от която са там е вероятно последната българска крепост превзта от турците. Това стваваза пръв път в 1408 г. при похода воден от Сюлейман, сина на султан Баязид срещу българският Цар Константин II Асен (1397-1422), син на Цар Иван Страцимир, и братовчед му княз Фружин Асен, син на Цар Иван Шишман. Уплашен от турската мощ съседният на събитията сръбски княз Стефан Лазаревич се подчинява и пропуска без бой турцит. В отговор на нападението срещу Българският Цар войводата му Новак Каралюк, в Овче поле (Македония) напада и завладява лагера на Сюлейман и освобождава пленниците, но няма никакви данни за лансираната в югославия теза Каралюк от Македония да има нещо общо с Темско. Следната 1409 година съперника на Сюлейман Муса Кеседжи се съюзява с българите и първоначално им връща завладяната, но после в 1413 разорява българските земи и българите стават съюзници на съперника му Мехмед, който пак връща завладяното. Темско окончателно пата под турска власт както не по рано от столицата Видин през пролетта на 1422 г. На 17 септември в изгнание в Белград умира и последният български цар Константин II Асен, а българската корона преминава в титулатурата, герба и знамената на Унгарските крале и от тях в тези на австрийските императори на Свещенната Римска империя.

Литература:
А.М. Тотоманова, Из "Животоописание на Стефан Лазаревич" на Константин Костенечки:
"Имаше един мъж с двойствена природа . . . И той с разбойничествата си разтресе сърцата на страните в измаилтянската част, та царят им да го поиска, за да го погуби. И още български градове бяха отстъпили заради синовете на българските царе [Фружин Асен и Константин Срацимир], и цар Сюлейман [Челеби, втори син на султан Баязид I] най-напред се надигна, и като стигна до Темско [до дн. с. Темска, Пиротско], превзе го с бой. И изпрати пратеници до благочестивия деспот [Стефан Лазаревич]: "Искам само да мина през твоите земи - рече - без да ти причинявам безпокойство." Защото земята още не беше разорена. И когато минаваше през Топлица [област около сливането на реките Топлица и Южна Морава] към Овче поле [в областта Македония], гореспоменатият мъж, а името на мъжа беше [Новак] Каралюк, превзе няколко от царските станове . . ."

Пламен Павлов, Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на средновековна България, liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm

Тодор Моллов, Академик Юрдан Трифонов за българските исторически народни песни от времето на османското владичество, vivafolk98.blogspot.com/2011/03/blog-post_2374.html

Драгана Лазаревич жената на Шишман и османското настъпление на Балканите, ald-bg.narod.ru/index/dragana_lazarevich/0-27

Битката при Варна 1444г., ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/16_varna_1444/varna_16...

Стари град Темско, temska.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0...

Тврђава Тецац, Александар Дероко, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији , Београд 1950.

Study on the key natural assets and cultural heritage inMontana and Pirot municipalities, p. 40, webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rB6NUKbvP...