Древното селище Емпорион

 храм, руини, археологически разкопки

Систематични разкопки, проведени от Британската археологическа школа през 1952–1955 г., разкриха древното селище Емпорион (Empórius, на старогръцки: Έμπόριον ) на югозападния склон на хълма Профитис Илиас . Селището е основано през 8 век пр.н.е. от йонийци и е изоставено в края на 2 век пр.н.е.
На върха на хълма е открит ограден акропол. Неговите укрепления включват голяма правоъгълна сграда с покрив и продром (фасада), вероятно резиденция на местния архонт, и храм, посветен на богинята-покровителка на селището, Атина. Акрополът, датиращ от геометричния период , е с площ от 20 000 м² (2 хектара) с вход от югозапад. Той е ограден от 800 м дълга стена, запазена на височина около 2 м, която се простира между скали, използвани като строителен материал, с добавяне на камъни с неправилна форма. Храмът на Атина, построен в средата на VI век пр.н.е., е бил проста правоъгълна структура без перистил , с плитък затворен пронаос , квадратен неф и плосък покрив, поддържан от четири неравномерно разположени колони. През IV век пр.н.е. храмът е реновиран, като са направени значителни промени в интериора и покрива му. В северозападната част на храма от архаичния период е включен олтар от геометричен стил , който е бил използван като жертвена маса. На север от гореспоменатата сграда по същото време е построен голям правоъгълен олтар, който през елинистическия период е заменен с по-нов, построен пред входа на сградата.
Западният склон на хълма отвъд стените на акропола е покрит с останки от къщи и пътища, обхващащи площ от 40 000 м² (4 хектара). Ранният исторически Емпорион няма ясна градска концепция. Къщите са разположени върху озеленени парцели, самостоятелни, с двор пред входа. Повечето от тях са имали по една стая. Те могат да бъдат разделени на прости къщи (каменни сгради, квадратни в план с плосък покрив, построени на най-високите точки на хълма) и имения (големи, удължени каменни сгради с удобно основно пространство, покрив и предна фасада, построени на видно място).

Недалеч от пристанището, в равнината на древното селище, е открито светилище, „пристанищното светилище“, посветено на Аполон. От този храм, който е функционирал от шести век пр.н.е. до първи век сл.н.е., са останали само няколко части от основите, заедно с архитектурни елементи, използвани повторно в по-късни сгради .

Имението на Архонт
Голяма, правоъгълна, удължена сграда с покрив и продромос (фасада). Дълга е 18,25 м и широка от 6,40 до 6,85 м. Покривът се е поддържал от два дървени стълба на входа и три по оста на сградата, поставени отстрани, по-близо до западната стена. Входът е имал каменен праг. Имението е било пряко свързано с укреплението. За зидарията на западната стена, която съвпада със стената на акропола, са използвани скални фрагменти и големи и средни камъни, докато за останалите три страни са използвани по-малки камъни. Покривът е направен от глина, водорасли, тръстика и дърво, подобно на плоските покриви на традиционните хиосски къщи.
Архонтът на селището е живял в имението, близо до олтарите и храма на Атина. Тази най-стара сграда на Хиос, датираща от средата на 8 век пр.н.е., е била в употреба до 5 век пр.н.е.
Храмът на Атина
Проста правоъгълна сграда с размери 10,13 х 6,23 метра, със затворен, плитък пронаос и почти квадратен кораб, ориентиран изток-запад, с вход на изток. Покривът ѝ е плосък, направен от дърво, тръстика, водорасли и глина. Ред правоъгълни каменни плочи я защитават от ветровете по периметъра. Четири дървени колони, от двете страни на олтара, поддържат покрива. Поради неравностите на терена, който е наклонен особено на север, храмът е имал по-висока основа и еуфентериум от североизток. За да се компенсира разликата във височината, пролуките са били запълнени с чакъл, така че подът да е на едно ниво с най-високата точка на основата. Стените, опиращи се на обработен камък, са били построени с помощта на сложна структурна система. За външната част са използвани големи правоъгълни тухли с фаски за оптимално сцепление, докато за вътрешната част са използвани по-прости, по-малки тухли, почти квадратни в напречно сечение. Пролуката е била запълнена с малки скални фрагменти. Вероятно е имало каменен праг на нивото на еуфентериума. Прагът на входа, който е запазен и до днес, е създаден по време на ремонтни дейности през IV век пр.н.е.
В началото на V век пр.н.е., заедно с други светилища на Хиос, храмът е разрушен и възстановен през третата четвърт на IV век пр.н.е. Новият храм е по същество реновиран храм от архаичния период. Най-важните промени са настъпили във вътрешността на сградата. Подът, под който са открити оброчни дарове, е повдигнат с 0,20 м. Четири дървени стълба на покрива са заменени с други, върху правоъгълна каменна основа, източно от олтара. Прагът на главния вход е подменен и са добавени две стъпала на входа на пронаоса. Олтар I е разширен за сметка на две стени, които са обграждали стария олтар. Няколко керемиди, открити между тухлите на храма, предполагат, че покривът е бил покрит с керемиди по време на ремонта през IV век пр.н.е. или поне че са използвани керемиди за поправянето му.

Източник: ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1...