Летище Божурище (бивше) (Божурище)

 летище, културна ценност, затворен

Летище Божурище е закрит бивш главен авиоцентър на България - военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика. Обявено е за паметник на културата, отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20-ти век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията в страната до появата на реактивните самолети. Стилизираният образ на летището е включен като част от герба на Божурище.
На Божурище е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от Асен Йорданов. По-късно в Държавната аеропланна работилница Божурище се произвеждат българските самолети „ДАР“: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6, ДАР-7, ДАР-8, ДАР-9 и ДАР-10.
През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище Божурище. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан и пр. и пр.
През 1924 г. заедно с „Дирекция на въздухоплаването“ e създадено първото българско гражданско летище - „Аеропристанище Божурище“. и се слага началото на гражданското въздухоплаване на България Първите редовни граждански полети започват пак от летище Божурище на 25 октомври 1927 г. те са осъшествени от първата българска авиокомпания „Бунавад“. Първия полет е по линията София-Русе-Варна с трима пътници. Двата Junkers F 13 на Бунавадъ базирани на Божурище са именувани на тържеството, този с регистрация B-BUNA на „Ластовица“, а другия B-BUNB „Соколъ“. Наред с тях стоят тук се базират и три машини „ДАР-1“ и две „ДАР-2“ на Дирекцията на въздухоплаването. Впоследствие Бунавадъ открива линиите от Божурище и линията София-Пловдив-Бургас.
Първите български авиопощенски марки издадени на 7.11.1927. подпечатани на Божурище и са ползвани за пробния пощенски полет от София през Русе до Варна на 8.11.1927.
През 1931 г. Божурище става регулярно международно летище. То е част от пътническо-пощенската линия на полската авиокомпания LOT Варшава - Букурещ - София - Солун. След няколко години е организирана новата въздушна линия Белград - София, която работи до избухването на Втората световна война. С тези авиокомпании пътници и поща тръгват от България със самолет за чужбина и обратно.
На 27 юни 1937 г., на летище Божурище цар Борис III, без да чака отпадането на ограниченията от Ньойския диктат, приковава със златни гроздеи нови бойни знамена към дръжките, те са тържествено осветени и Царя ги връчва на новосформираните въздушни полкове на строените за тази цел представителни части на 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) и 5-ти орляк (базиран на летище Пловдив). Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части, приема знамето и го предава на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев. От този ден българската военна авиация е възродена, а Божурище отново е не само гражданско софийско, но и главно българско военно летище. В същата 1940 г. от дотогавашното Аеропристанище Божурище се формира 1 въздушен полк. С влизането на Бълария във войната през 1941 г. там са базирани за защита на столицата изтребители-биплани Avia B-534, популярни с името „Доган“. В началото на август 1943 г. за защита на София от Карлово, където е дислоциран 6-ти изтребителен полк, на Божурище е пребазиран 3/6 орляк (ексадрила), въоръжен с най-новите за момента изтребители на Въздушните войски – Messerschmitt Me 109G-2, легендарните „Густав“. Орлякът има по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2. Поема заедно с авиочастите на летище Враждебна и летище Карлово и германските им колеги до края на войната отбраната на мирното населението и София от британско-американските „терористични бомбардировки“ (като нападенията са записани във вражеските оперативни планове), а след идването на Червената армия - и срещу довчерашните германски съюзници. През 1943 г. Божурище е последното летище, на което каца цар Борис III няколко дни преди да почине.
На 20 декември 1943 г. от Божурище излита за последния си въздушен бой легендарният поручик Димитър Списаревски в защита на родното небе срещу налитащата американска армада от 150 бомбардировачи, охранявани от 50 изтребителя, идващи да разрушат българската столица. Списаревски прострелва и подпалва бомбардировач - „летяща крепост“ „Б-24“, след което удря с „таран“ и сваля водещия изтребител. Свирепата атака на българите успява да принуди врага да пусне повечето от бомбите си в полето.

По време на правителството на НДСВ и ДПС на последното си заседание, преди да подаде оставка, то решава да замени 1 045 532 кв.м държавен терен и сгради на летище Божурище, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е продадено на италианския концерн „Индустриален парк“, сделката окончателно е сключена в 2007 от правителството на БСП, ДПС и НДСВ.
В 2008 г. Министерството на културата включва със свое решение летището в списъка на културните паметници на България под името Исторически летищен комплекс „Божурище“, землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност - комплекс" и предварителна категория „национално значение“. Това е оспорено в съда от чуждите приватизатори, което налага в 2016 г. Министерството на културата повторно окончателно да го обяви за паметник на културата.

howlingpixel.com/i-bg/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0...
www.gpedia.com/bg/m/gpedia/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%...
www.lostbulgaria.com/?s=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D1%83%D1%80%...


www.youtube.com/watch?v=DfCquqFPkKk