Местност Еленско

 местност, невидим обект

Истрорическа местност между Пирдоп и Антон, по южния склон на Стара планина към подбалканските полета с предимно иглолистни гори и поляни. През нея протичат планинските рекички Манджерин, Еленска, Джеминската и Китница, на които са малките водопади Китница и Еленско падало, над него се вижда как Еленанска река орбазува естествената водна каскада "Казаните". На 7 км източно от река Китница на самия път след с. Антон е красивия Антонски водопад. Името си местността "Еленско" носи от многобройните елени и сърни, които от древни времена са слизали от планината и са ловени от местните хора. А в езически времена са пренасяни в жертва на боговете, както сочи изследването на проф. Александър Фол, което се потвърждава от археологическите открития. Тук е бил тракийският неукрепен град Бурдапара (Бурдапа), споменат от византийския хронописец Прокопий и е открито тракийско светилище, недалеч от него е внушителната раннохристиянска Еленска базилика от 4 век, изоставена по времето на император Ираклий (610-641). След покръстването на българите в 865г. при княз Борис е действаща и става книжовен център и манастир Свети Илия, от който произхожда богослужебната българска книга от началото на 13 век наречена Пирдопски апостол преписка, на който свидетелства за тежките боеве с турците през 14 век на войводата на цар Шишман княз Момчил, наречен по-късно "Пирдопски". Хилядолетният манастир оцелява още над 300 години, но е варварски разрушен от турската войска в 1700г. Днес в олтара сред руините на храма има над 200 годишен оброчен кръст, почитан от местните хора, а наблизо е издигнат параклиса Свети Илия. На 15 м от манастира е хижа Еленско на тукашната ловната дружина, на поляната около нея има маси за пикник, а водата от манастирското аязмо тече през нова каменна чешма.

bulgarianhistory.org/mestnost-elensko/