Средновековна крепост "Градище"

 разрушена крепост, крепост (укрепление), крепостна стена

Крепостта е в планинския масив в западния, незастроен край на Босилеград, на около 900-1000 м западно от центъра му по бул. "Маршал Тито".
Под продълговатия висок планински хълм, на който е изградена крепостта двете реки Любатска и Божичка (Лисинската) се сливат в река Драговищица, създавайки много добро природно укрепено стръмно възвишение с широк обзор към местността и в далечина, заобиколено от три страни от меандрите на реките, а от четвъртата от стръмен склон. Руините на старoто селище, няма сведения досега да са проучвани археологически.
Крепостта заема площ към 6 хектара с максимални дължина и ширина около 600 х 200 м. Кулите на цитаделата са на възвишението в източния й край доминиращо стратегически над пътищата по долините на реките Любатска и Божичка (Лисинската) водещи съответно: първия по т.н. Руски път на запад през с. Горна Любата към гр. Враня и втория - на север покрай с. Горна Лисина (където в местността Градище са открити погребения, монети и също останки от старо укрепление) през с. Божица покрай Власинското езеро към Трън, Пирот и Ниш.
При теренното обхождане на 2 март 2014г. бяха открити многобройни дълги зидове следващи извивките на терена, от мястото на настоящ каптаж в западния край, чак до източния висок хълм, разкъсани на места от горския път, на други сринати или губещи се в растителността или под настоящия терен, градени от местен камък без външно да личи запазен хоросан, оцелели на височина до 1,5 м с дебелина над терена окомерно до 1,5-2м, във видимия градеж не се наблюдават тухли или сполии. В частта източно от горският път пресичащ Градището преди поляната под източното възвишение се виждат части от останките от голяма каменна сграда - църква, казарма, склад, таверна, жилище или др. Помещението е с правоъгълен план с размери на вътрешното пространство приблизително 10 х 4 м със зидове от едър камък и подобен на стените градеж, зидовете му са оцелели на места на височина до към 2 м, По извивките на стръмнината на споменатото източно възвишение, което си явява и най-високата част на градището, също стоят останки от каменни стени, намират се фрагменти от дебелостенна керамика и, както и в цялата останала част на крепостта, многобройни линеарни купове разсипани каменни маси, неголеми кръгли засипани ями, а на върха иманярски изкоп е разкрил правоъгълна кула с основи от каменни блокове и вътрешно пространство около 3 х 4 м в което се виждат остатъците от счупена голяма делва съхранявала вероятно накакви припаси.
Оцелелите над терена градежи на крепостта и разсипаният ломен и цепен каменен материал с различни размери от тях се установи при външния оглед, че са подобни на тези в други български крепости в централните ни западни крайща като: Батил (съществувала в периода отпреди 11 до 14,15 век) във Витоша над Бояна, Урвич (9 до 14,15 век) на река Искър, в Лозенската планина след Кокаляне, Боженица (Боженишки Урвич 5 до 14,15 век) при едноименното ботевградско село в Стара планина и пр., което дава основание този градеж и съществуването на крепостта да се отнесе към същата епоха - началото на 9ти до началото на 15ти век. Точната датировка на средновековната българска крепост на това стратегическо и природно защитено място дали е от времето на включването му в пределите на България към 809г. от хан Крум и дали е приключила към времето на смъртта на последният български цар Константѝн II Асен в 1422г. или по-късно в 15ти век, след 1427-31г. когато пада окончателно Велбъжд поробен от ордите предвождани от бейлербея на Румелия Турхан паша , поради което по-късни османски хроники сочат Кюстендил като столица на България, заради обстоятелството, че той е последния значим феодален център в българските земи паднал под османска власт, може да се установи с едно бъдещо археологическо проучване.
Практиката на поробителите да назовават завладените градове и области по името на последния им християнски владетел, названието на поселението на оцелелите от агарянския погром тукашни българи в долината непосредствено под разрушената крепост, както и широко разпространените местни предения недвусмислено сочат характерното старобългарско име Босил или Бусила (наричан от местните българи тук днес и "крал" Бус или Босилко) на последния болярин владял крепостта устояла в трудно превземаемите планини, според легендата, доста време след като турците заробват отстоящия само на 40 км център на крайщенската област - крупната крепост Велбъжд. Преданието разказва, че турците първо покоряват "крал" Бранко - съседен феодал и стар другар на Босил, чиято крепост била на 15 км югозападно в посока Кюстендил, докато Босиловата крепост била много по-силна и устоявала на нападенията. Обраслите с вековни гори тесни проходи и планината пазени от българите не позволявали на турците дори да приближат високите стени на крепостта кацнала на стръмните скали над буйните реки. Тогава те, в безсилието си след като претърпяват не едно поражение в пристъпите си от българите, посъветвани от велбъждки евреин прибягнали до измама, принудили Бранко, като отвлекли любимата му, да прати писмо на Босил, че агаряните са се оттеглили и ги няма повече наоколо, че да излезе вече от крепостта, за да отидат на причастие в черквата св. Спас в село Райчиловци. Тръгвайки към недалечната църква в долината Босил оставя в града си главните сили на своята дружината и им заповядва да затворят и добре да пазят крепостта. Босил пристига за службата с малка охрана, турците го пленяват в черквата и го убиват заедно с Бранко. Останали без военноначалника си защитниците на крепостта не успяват както преди да отблъснат турците, които я превземат и изгарят красивия Босилеград.
Местността днес е плътно обрасла с относително тънкостеблена саморасла гора, храсти и къпинак, но няколкото поляни са прекрасно място за почивка и възприемане на околната изключително живописна панорама в присъствието на спомена за старата българска крепост.
арх. М.П.Богданов

литература:
Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН
Официален сайт на община Босилеград, раздел История - www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx
Горан Янков Миланов, Община Босилеград Географско-краеведско изследване, издател: Народна библиотека „Христо Ботев" Босилеград, 2012, www.bosilegrad.org/bg/pdf/Opstina_Bosilegrad-Goran_Mila...