Параклис Св. Арх. Гавриил (Стрезимировци)

 параклис  Добавяне на категория

Параклисът е построен на мястото на средновековна църква при оброка „Св. Рангел” при махалата Боини на знеполското село Стрезимировци. Разположен е сред вековни дъбови дървета върху заравнена тераса от северните склонове на планината Кървав камък. Днес от старинната църква не е останало нищо, тъй като преди години върху основите ѝ е бил изграден параклисът „Св. Архангел Гавриил”.
Мястото, известно като оброка „Св. Рангел”, е почитано от местното население от незапомнени времена. За оброчен камък е била поставена надгробна плоча с правоъгълна форма и врязан кръст в горната ѝ част. Около църквата се срещат и други надгробни плочи с гравюри изобразяващи кръстове и растителни мотиви. Датирането им към XI-XIV в. дава основания да се предположи, че църквата е изградена през същия период.
Ценна податка за по-нататъшната история на църквата е самото име на близката махала – „Боини”, което може да се свърже с едно от често срещаните лични имена, носени от войнуците – Бойо, Войо, Войца, Радивой и др. Най-вероятно тя е основана от един от войнуците живеели в селото през османското робство. Тяхното пребиваване тук е засвидетелствано от турските данъчни регистри от XV-XVI в. Известно е, че тази особена социална група от българи-християни, които служели в османската войска и ползвали определени данъчни облекчения, е имала възможността да акумулира материални средства, част от които да дарява за изграждането и поддържането на културни учреждения.
Кога е била разрушена църквата не се знае, възможно е това да е станало при разоряването на селото през XVII в. или по време на кърджалийските размирици от края на XVIII – началото на XIX в.
Според местните хора останките от църквата при оброка „Св. Рангел” са от „латинско време”. Дядовците им разказвали, че и преди 100 години църквата също е била в руини, но стените ѝ се очертавали по-ясно и по-високо над терена.
Разказва се легенда, че „когато прокарвали границата след Ньойския договор, тя минала през селото и го разделила на две – 1/3 в България и 2/3 в Сърбохърватскословенското кралство (Югославия). Тази част от населението, което попаднало отвъд границата, решило да си построи църква. Тайно откраднали и пренесли престола от оброка „Св. Рангел”. По чуден начин обаче престолът отново се върнал на старото си място. И така на няколко пъти българите оттатък границата пренасяли престола, а той отново се връщал”.
По инициатива на местното население, през 2004 г. върху руините на старата църква е издигнат днешният красив параклис „Св. Архангел Гавриил”.
Средновековната църква е била заснета по време на археолого-етноложкото изследване (1997-1999 г.), осъществено под ръководството на д-р Бони Петрунова, Валери Григоров и д-р Надя Манолова-Николова.
Зидовете са били запазени на 0,40 и 0,80 м над нивото на терена, като очертавали леко вкопана сграда с вътрешни размери 6 х 12 м, ориентирана по оста Изток-Запад. Градежът е от ломени камъни с малки и средни размери. На източната страна ясно се е оформяла дъгата на апсидата. Там е открит добре обработен камък с формата на окръжност с диаметър 0,80 м, който вероятно е бил използвана за основа на олтарната маса. Върху южната стена са намерени два продълговати камъка (по всяка вероятност надгробни). Единият е бил затрупан с ломени камъни, а другият е лежал отгоре на зида (днес и двата камъка са изправени, южно от параклиса). Последният е с размери 0,38 х 1,25 м и върху едната му страна има вдълбан кръст. Надгробните плочи са разпознати от специалистите като „характерни за XI-XIV в.”
Сред руините са открити и малки мраморни парчета (вероятно от олтарната преграда на църквата). На изток до апсидата е била изсечена в скалата тясна пътека. Под оброка е имало камъни наредени в кръг, на които са сядали старейшините на фамилиите.