Палюрци

 изоставено селище  Добавяне на категория

Палюрци или Пальорци или Палеорци (на македонска литературна норма: Паљурци) е бивше село в Република Македония.

Селото е било разположено в областта Боймия, на територията на Община Богданци, на около 8 километра източно от Богданци над съвременния язовир Палюрци на Стара река.

В началото на 19 век Палюрци е чифлигарско село. През 1812 година католическите дейци Йосиф и Христина Алоати (брат и сестра) откупуват селището. Край селото създават женски католически манастир и към него организират едно мъжко и едно женско сиропиталища.

Палюрци е българско униатско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Палюрци (Paliurtzi) е посочено като село с 30 домакинства и 136 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Палюрци има 150 жители българи християни.

В началото на 20 век всички жители на селото са униати - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Палеорци (Paleortzi) има 104 българи униати и в селото работи българско униатско училище с 1 учител и 8 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Палюрци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото е осовободено от части на българската армия.

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е нападнато от гръцки части и част от българите-католици са отведени на заточение. След войната селото попада в Сърбия. След 1924 година населението на селото се разселва в Богданско, Дойранско и Струмишко.