Малешево
Macedonia /
Berovo /
World
/ Macedonia
/ Berovo
/ Berovo
, 3 км от центъра (Берово)
регион, невидим обект
Малешево или Малешевско (понякога Малешово и Малешовско, рядко Малеш) е историко-географска област в югоизточната част на Република Македония.
Областта Малешево представлява малка котловина по горното течение на река Брегалница, оградена от изток от планините Малешевска и Влахина, от север от планината Голак, Беаз тепе и Кадийца (Огреяк или Буковик), от запад от планината Плачковица и от юг от Огражден. Котловината е на надморска височина от около 700 метра и има повърхност от 192 квадратни километра.
Южната част на Малешево обхваща територията на Община Берово (с изключение на село Дворище), а северната по-голямата част от територията на Община Пехчево. Център на Малешево са градчетата Берово и Пехчево, а в областта освен тях влизат още 12 села: Будинарци, Владимирово, Мачево, Митрашинци, Ратево, Русиново, Смоймирово от Община Берово и Негрево, Робово, Умлена и Чифлик от Община Пехчево.
Първото споменаване на Малешево е в грамота на император Василий II Българоубиец от 1019 година, в която на епископа на Моровизд (днешното село Мородвис) се признава правото да има в Моровизд, в Козяк, в Славище, в Еленово, в Луковица, Пиянец и Малешево 15 клирици и 15 парици. За град Малешево споменава в своята „География“ и прочутият арабски географ от 12 век Ал Идриси.
По време на Османското владичество част от населението на Малешево е ислямизирана. Малешево е единствената част от Македония, която взима участие в българското революционно движение от 1876 година с Разловското въстание, ръководено от Димитър Беровски.
През 1893 година в Малешево прониква сръбската пропаганда, но християнските села в областта остават под върховенството на Българската екзархия. Според сръбския войвода Василие Тръбич, въпреки наличието на сръбски училища, в края на ХІХ и началото на ХХ век, малешевци са „отровени българи“.
През 1904 година войвода на ВМОРО в Малешевско е Михаил Чарлински.
Според професор Йордан Иванов етимологията на Малешево е трако-илирийска и може да се свърже с албанското Малесия, което означава планинска земя или с думата малези, което означава черна планина.[3]
Залив Малешево на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на областта Малешево.
Областта Малешево представлява малка котловина по горното течение на река Брегалница, оградена от изток от планините Малешевска и Влахина, от север от планината Голак, Беаз тепе и Кадийца (Огреяк или Буковик), от запад от планината Плачковица и от юг от Огражден. Котловината е на надморска височина от около 700 метра и има повърхност от 192 квадратни километра.
Южната част на Малешево обхваща територията на Община Берово (с изключение на село Дворище), а северната по-голямата част от територията на Община Пехчево. Център на Малешево са градчетата Берово и Пехчево, а в областта освен тях влизат още 12 села: Будинарци, Владимирово, Мачево, Митрашинци, Ратево, Русиново, Смоймирово от Община Берово и Негрево, Робово, Умлена и Чифлик от Община Пехчево.
Първото споменаване на Малешево е в грамота на император Василий II Българоубиец от 1019 година, в която на епископа на Моровизд (днешното село Мородвис) се признава правото да има в Моровизд, в Козяк, в Славище, в Еленово, в Луковица, Пиянец и Малешево 15 клирици и 15 парици. За град Малешево споменава в своята „География“ и прочутият арабски географ от 12 век Ал Идриси.
По време на Османското владичество част от населението на Малешево е ислямизирана. Малешево е единствената част от Македония, която взима участие в българското революционно движение от 1876 година с Разловското въстание, ръководено от Димитър Беровски.
През 1893 година в Малешево прониква сръбската пропаганда, но християнските села в областта остават под върховенството на Българската екзархия. Според сръбския войвода Василие Тръбич, въпреки наличието на сръбски училища, в края на ХІХ и началото на ХХ век, малешевци са „отровени българи“.
През 1904 година войвода на ВМОРО в Малешевско е Михаил Чарлински.
Според професор Йордан Иванов етимологията на Малешево е трако-илирийска и може да се свърже с албанското Малесия, което означава планинска земя или с думата малези, което означава черна планина.[3]
Залив Малешево на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на областта Малешево.
Wikipedia препратка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Малешево
Nearby cities:
Координати: 41°43'4"N 22°49'48"E
- Гевгелийско-Валандовска котловина (Боймия) 54 км
- Осоговия 59 км
- Пиянец 60 км
- Забърде 164 км
- Ном Родопи 188 км
- Ном Еврос 218 км
- Местност "Барата' 244 км
- Местност "Бачова" 266 км
- Виница - север 456 км
- местност Манастирски рид 457 км
- Община Берово 5.4 км
- Ратево - махала Китка 6.8 км
- Ратево - махала Грамади 7.1 км
- Ратево - махала Дупки 7.6 км
- Община Пехчево 10 км
- Малешевска планина 12 км
- Община Василево 24 км
- Община Виница 25 км
- Плачковица 30 км
- Влахина 32 км