Язовир „Бели Искър“

 езеро, язовир

Язовир „Бели Искър“ е по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала в Рила на около 1900 м надморска височина.
Той е един от най-високопланинските язовири в Европа, освен това е и едно от най-старите хидротехнически съоръжения в България: строителството му започва през 1939 година и окончателно завършва през 1945 година. По план, общият обем на язовир „Бели Искър“ е 15,3 млн. м³. Водосборната област на река Бели Искър е 28,1 км², но нараства до 42,5 км² с довеждането на водите на Пряка река (директно) и на притоците Дарково дере, Шопалата и Люти дол (чрез напорния тунел на ВЕЦ „Бели Искър“). Предназначението на язовира е да събира повърхностните води във водосборната зона (основно тези от топенето на снеговете в периода април-юли и от есенните дъждове) и да компенсира лятното и зимното маловодие. При пълен воден резервоар, ширината на язовира е около 530-600 м, дължината е 2800 м, а площта на водната повърхност е около 850 000 м².
Язовирната стена е първото толкова масивно съоръжение за времето си: кубатурата ѝ е 216 000 м³ бетон и 10 000 м³ зидария. За предпазване от разрушения поради честото замръзване и размразяване на водите, язовирната стена е подсилена с 60 см гранитна облицовка. Самата стена е построена върху солидни гранити. За изграждането ѝ е преградена долината на река Бели Искър в местността Кулата, между върховете Шишковица (2500 м) и Налбант (2236 м), която поради ерозионната дейност на водите има ширина около 500-600 м и сравнително малък наклон.

www.hotelmap.bg/%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d...
opoznai.bg/view/beli-iskar-iazovir