Лагер „Техеран" на партизанския отряд „Антон Иванов"

 място от историческо значение  Добавяне на категория

Землянките на лагер „Техеран" на партизанският отряд Антон Иванов.
През последното десетилетие никой не ги поддържа, но все още са запазени. Дискутират се различни варианти за бъдещето приложение на мястото.
На 7 км от гр. Батак се намира партизанският лагер „Техеран". По пътя край историческата Стара река шосето е почти равно. То е асфалтирано и по него могат да се движат всякакви моторни превозни средства. Отминава се дървообработващото предприятие „Орфей" и се отива до ВЕЦ „Батак", която е част от каскадата Баташки водносилов път. Равният и приятен път продължава сред букова и борова гора (внимавайте, защото на места има свлачища).
Там, където свършва асфалта има жълта табелка с кратък надпис: „Тук стоеше първи секретен пост на отряд „Антон Иванов", сочи партизанската пътека, която сега е със стъпала. Табелки и надписи показват, че тук е районът на лагер „Техеран". Под землянките е чешмичката на партизаните. Дървената барака вляво е банята и пералнята на Антон Ивановци. Пред посетителите е самият лагер, наречен от партизаните „Свободна република". Вековни буки и ели забулват лагера от всички страни. Дълъг плац, а зад него 6 землянки, построени една до друга, съставляват лагер „Техеран" - най-големия партизански лагер у нас. Построен е през есента на 1943 г. от Антон Ивановци.
Зимата на 1942-1943 г. те прекарват в лагера "Лонгурлий". Лятото е изпълнено с активна бойна дейност и масово разрастване на отряда. Към есента той вече брои над 250 партизани и партизанки. В лагер „Техеран" се събират 170 партизани. На 15 ноември 1943 г. оттук се отделят партизаните от Чепинското корито, които оформят отделна партизанска единица. В лагера остават да зимуват 153-ма партизани, между които и 14 жени, предимно девойки. Третата група от отряда остава да зимува в селата край Пловдив. В чест на Техеранската конференция партизаните наричат лагера Техеран. Тук Антон Ивановци прекарват 100 дни. Поради масовите арести и зверските убийства и инквизиции на капитан Динев (Черния капитан) Батак партизаните напускат лагера с предпазна цел.Партизанската пътека пресича землянките и повежда към връх Калъч бурун.
На 30 мин е бившата х. Техеран, построена в памет на Антонивановци и открита на 2 септември 1961 г. На изток се издига връх Баташки Снежник, до който се отива за 2 ч през хубави вековни гори и прекрасни поляни. На 30 мин път от хижата е лагер „Ровно" - последният лагер на Антон Ивановци. Той е построен през февруари 1944 г. В него отрядът престоява 20 дни. Четирите землянки и паметният знак, който се белее сред просторна поляна, напомнят за Антонивановци. На север от върха блести яз. „Батак", а вдясно и на запад издигат снага Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин и безбрежното море на родопските върхари