Высота 776

 бойно поле  Добавяне на категория

Период на битката 28.02.2000 - 03.03.2000 г.

По информация от ntotkov.blogspot.com/2010/10/776.html

В началото на 2000 г. основните чеченски сили са блокирани в Аргунската клисура в южната част на републиката. На 23 февруари командващият обединената групировка войски в Северен Кавказ генерал-лейтенант Генадий Трошев съобщава, че като цяло бандитите са ликвидирани, че са останали отделни малки банди. На 29 февруари командващият заповядва над Шатой да бъде издигнат руският трикольор и още веднъж повтаря, че чеченските банди вече не съществуват. Телевизиите показват как министърът на отбраната докладва на президента за “успешното завършване на третия етап на контратерористичната операция на Кавказ”.
В същото време “несъществуващите” банди с численост около три хиляди души нападат позициите на Шеста рота на 104-ти парашутнодесантен полк, която е заела височината 776, 0 близо до селището Улус Керт, Шатойски район. Боят продължава около едно денонощие. Сутринта на 1 март чеченските бойци разбиват десантната част и се придвижват към село Ведено, където се разпръсват – едни се предават в плен, други продължават партизанската война.

Височината 776,0

104-ти парашутно-десантен полк е прехвърлен в Чечения десет дни преди трагичното сражение. Подразделението е сборно – на място е доокомплектувано от бойци от 76-а дивизия и бригади на ВДВ. В шеста рота се оказват бойци от 32 района на Русия. За командир е назначен майорът от спецназа Сергей Молодов.
Убити руски войници

На 28 февруари Шеста рота и трети взвод на Четвърта рота започват 14-километров марш на скок по посока Улус Керт, без предварително разузнаване на местността, без да са обучени младите войници да водят бойни действия в планините. Придвижването продължава едно денонощие, с непрекъснати изкачвания и спускания. Надморската височина на местността е 2400 метра над морското ниво. Командването решава да не използва вертолети, заради липсата на естествени площадки за кацане. То отказва да изпрати палатки и печки буржуйки, без които войниците ще замръзнат.
Целта на марш на скока е да се завземе височината 776,0 и да не се допусне пробив на чеченските бойци в това направление. Задачата изглежда неизпълнима. Военното разузнаване не е могло да не знае, че няколко хиляди бандити се готвят за пробив при Аргунската клисура. Такава армия не може да се придвижи незабелязано на 30 километра. В края на февруари в планините няма зеленина. Пътят на бандитите е един – през клисурата по една от двайсетте пътеки, много от които водят направо на височината 776,0.
“Водеха ни аргументите на командването, защото на всяка пътека не можеше да се остави по една рота десантчици – разказва един от военнослужещите на 76-а дивизия. – Но можеше да се осъществи взаимодействието между подразделенията, да се изпрати резерв, да се обстрелят пътищата, по които се очакваха боевиките. Когато закипя боят, войниците от съседните височини се втурнаха да ни помагат, искаха заповед от командването, но отговорът беше категорично “не”. Имаше слухове, че чеченците са откупили прохода през клисурата за половин милион долара. На много чиновници от руска страна беше изгодно те да се измъкнат от обкръжението. Те и след това искаха да печелят от войната...”

Когато уморените и премръзнали чеченски бойци навлизат в Аргунското дефиле,разузнавачите им докладват за руска част заела господстващата височина 776, стояща на пътя на муджахидините..Колоната в която са Басаев и Хатаб спира, след като обсъждат ситуацията. Басаев заявява, че ако продължат, са застрашени от по-виско стоящите руски войници,и че позицията им трябва да се атакува. Хатаб е против, като смята,че атаката е трудна и ще дадат прекалено много жертви.Тогава раненият Басаев му заявява "Аз като твой амир ( командир) ти заповядвам да атакуваш височината, и ако не го направиш, ти не си достоен да носиш името муджахидин.Хаттаб организира група,с които провежда атаката. Боят е хаотичен и много ожесточен.Самият Хаттаб по-късно не обича да говори за Улус-Керт.

Първият сблъсък на разузнавачите от Шеста рота с чеченските боици става на 29 февруари в 12,30 часа. Чеченците се чудят защо насреща им са десантчици. По време на кратката престрелка те крещят, че трябва да бъдат пуснати, защото командирите вече са се договорили за всичко.
Дали е съществувала тази договорка, вече е невъзможно да се провери. Но всички милиционерски блокпостове по пътя към Ведено по някаква причина са свалени. По данни от радиопрехвата шефът на чеченците йорданеца Хатаб разговаря по спътникова свръзка с хора от Москва.

Хатаб

Ротният командир разполага силите си на линейна отбранителна позиция в падината между двата хълма, пред позицията си разполагат минно поле обърнато в западна посока към клисурата. Отбраната е фокусирана върху един очакван път за измъкване на чеченските сили. Не са приготвени проходи през минното поле за маневриране на собствените сили, нито позициите на взводовете са разположени така, че да могат да си оказват взаимна поддръжка. След като подготвят ротнатаотбранителна позиция, войниците сядат да ядат, оставяйки позициите си незаети и се струпват на открито. Чеченските сили очевидно имат по-добро разбиране за ситуацията. Те подслушват комуникациите на 104-ти парашутен полк и използват това си преимущество и по-доброто си наземно разузнаване, за да локализират позициите на подразделенията на 104-ти полк и да им подготвят засади. В 12:30 един разузнавателен патрул от 6-та рота открива около 20 чеченски бойци съвсем близо до ротните отбранителни позиции. Фактът, че чеченците са успели да се приближат толкова близо без да бъдат забелязани показва, че руските сили не са разположили никакво външно охранение, котео да контролира подходите към позицията им.
Чеченците, въоръжени с автоматични оръжия, гранатохвъргачки и миномети, реагирали бързо, взимайки инициативата в свои ръце. Малката група вероятно била последвана от бойна група, което е било в традициите на съветската разузнавателна доктрина, която отделя голямо внимание върху отнемането на инициативата в началото на всеки сблъсък, чрез разполагането на силен боен елемент близо зад всеки разузнавателен . Други чеченски разузнавателни групи заобикалят руската позиция в подножието на двата хълма и атакуват от тила, където няма никакви отбранителни позиции. С чеченски отряди в тила и липса на пътища за маневриране през собствените минни полета по фронта, 6-та рота отстъпва и се окопава на хълм 776. Тяхното отстъпление е толкова прибързано, че зад себе си оставят хаос от провизии и екепировка.
Ротният Сергей Молодов е един от първите загинали , след като бива улучен от снайперски куршум. Когато командването поема комбатът Марк Евтюхин, десантчиците вече са в тежко положение. Не са успели да се окопаят и това силно намалява отбранителната им способност. Началото на боя застига един от трите взвода, когато бойците се изкачват на височината. Повечето гвардейци са разстреляни като кучета.