Дом на викентинките (Солун)
Greece /
Thessaloniki /
Stauroupolis /
Солун
World
/ Greece
/ Thessaloniki
/ Stauroupolis
, 1 км от центъра (Σταυρούπολις)
Свят / Гърция /
изоставен, женски манастир (за монахини), исторически руини
Сградите на Българската солунска католическа гимназия (семинария) с пансион и сиропиталище „Свети Георги и Св. Викентий -Македонски” на ордена на Лазаристите (Congregazione della missione, Lazzaristi o signori della missione) заедно с първоначалната й сграда в съседство известна като Дом на сестрите Викентинки, женската секция на лазаристкия орден (Милосърдните сестри на св. Винкентий от Паула, в България те са предимно хърватки), формират т. н. Лазаритски манастир (Μονής Λαζαριστών) в Солун. Българската солунска католическа гимназия се намира на № 25 на ул. Колокотрони (Κολοκοτρώνη), в карето между нея, ул. Тракия и ул. Алкивиад в кв. Зейтинлък (Ζέιτενλικ), а Домът на сестрите Викентинки наричан и Манастир на Милосърдните сестри е полуразрушената сграда в съседство през улицата с местоположение днес на № 1 на ул. Александър Велики, развалина в тръгълника между между новите сгради ул. Колокотрони, ул. Света Троица и ул. Александър Велики. Българската солунска католическа гимназия заедно с Одринската българска католическа гимназия са двете водещи български католически, но с източноправославен обряд, учебни заведения в Османската империя.
Българската солунска католическа семинария започва работа в 1859 г. С течение на времето броят на учениците се увеличава и въпреки преместването в 1864 г. в сградата на занимаващите се също с българските работи сестри Викентинки на Зейтинлъка се появява отстро нуждата от нова специална сграда. Лазаристите имат планове за изграждане на такава с три крила - за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 г., униатското движение запада, а основаната в 1880 г. Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри. Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 г. под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 г., като две от планираните трите крила са напълно построени. Голямата нова сграда на гимназията тук отваря врати в 1886 г. Сградата е триетажна, масивна, с всичко необходимо за модерно учебно заведение, с пансион, обградена с градини. Водещ учител тук в продължение на 20 години е видният български възрожденец Димитър Тъпков завеждал и пансиона на екзархийската Българска солунска мъжка гимназия. За да се отклонят подозренията на османските власти и на гърците, училището не е наименувано „гимназия“ каквото то е в действителност, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“ . Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти. Език на обучението е българският, а по-късно започват да се водят занятия на френски, като български продължава да се изучава. Учениците са предимно от бедни и средноимотни български семейства от Македония, предимно униатски. Институцията е създадена от монасите от Ордена на св. Лазар, станал известен с църквата Сен Лазар в Париж, за българските момичета и семейства пък се грижи женската секция на Ордена – „Сестрите на милосърдието” Викентинки, те първи започват строеж тук на своя мисия за това още в 1861 г., издигането на красивата живописна сграда в класически стил е напълно завършено в 1862 г. В 1864 г. отец Жан Тюрок премества в новопостроения представителен Дом на викентинките Българското лазаристко училище в Солун. В 1886 година училището се устройва в новопостроената си собствена сграда на 60 м югоизточно от заеманата дотогава на Викентинките и прераства в Солунска българска католическа гимназия, а използването на Дома на викентинките продължава като сиропиталище.
Орденът лазаристите и женският му клон - сестрите Викентинки в края на 18-ти до 19-ти век приемат за своя главна цел, освен грижата за бедните и болните и образованието на духовенството и разпространението на католицизма сред българите в Османската империя. В 1851 това за Македония това е възложено на мисията в Солун която най-активно се ангажира с приобщаването на българите към католицизма и така действията на лазаристите трайно се разпространяват в България. Солунските лазаристи действат много активно осъществявайки лечение на български семейства, образование на българите и т.н. като изпълнението на това се възлага на католическите духовни лица и образовани българи. В този контекст католическата църква една разработва значима за епохата строителна програма реализирана в западен Солун.
През 1861 г. започва стрежът на нова собствената сграда на Българското католическо училище – основно и гимназия с пансион и сиропиталище в кв. Зехтинлък разположен на 2 километра северозападно от географския център на Солун. Сиропиталището на сестрите на милосърдието се обръща към осиротелирани католически български семейства от Солун и го нарича „Свети Георги и Викентий Македонски”. През 1866 г. католическият предстоятел на Солун отец Жан Тюрок (Turroques) прави първите училищни сгради с малък параклис тук. От 1859 г., когато училището е открито, до Междусъюзническата война Българската католическа семинария работи най-пълноценно.
В 1912-1913 г. зимата на българско-гръцкия кондоминиум в Солун е последната година на нормалното функциониране на Българската солунска католическа гимназия с пансиона и сиропиталището. След Балканските войни Солун, в който гърците са само 13.6%, с военно насилие е анексиран от Гърция и българското учебно дело в града - както православно, така и католическо, е унищожено. Институцията пострадва сериозно при т.н. „Вартоломеевска нощ в Солун” - гръцки погром над българите и съюзния на Гърция български батальон тук и етническото прочистване над солунските българи започнали от гръцки войски и паравоенни на 17 юни 1913г. Все пак, като в уж западноевропейски обект, през есента на 1913 г. обучението е открито, но за последен път, обучават се 32 български студенти и 10 гръцки католици от Сира в края на тази учебна година. ПРез пролетта на 1914 г. българската институция е окончателно унищожена, на сградите й се вменяват да обслужват разните назначения според нуждите на гърците и чуждите войски разквартирувани в района което води и различни неголеми преустройства. Отнемането на училището и по-късното използване на сградите не по предназначение увреждат оригиналните строежи и утежнява въпроса за Западното му крило.
През 1916 г. в Първата световна война сградите стават болница на френската армия. След края на войната тук са настанени бездомнинци от големия пожар унищожил центъра на Солун през 1917 г., но част от тях продължава да се държи от монасите лазаристи. През 1922 г., след като турското опълчение разгромява нахлулата в Мала Азия гръцка армия, тук домуват избягали от Азия гърци, малко католици и повече арменци. Към 1930 г. тук живеят около 500 души. През 1941-44 г. сградата е под разпореждане на германците за нуждите на окупационните сили. В Гръцката гражданска война (1944-1949) за сградата се водят боеве, защото те са казарма на батальон от т.н. „Сили за национална безопасност” ТЕА (Тагмата асфалия). Пораженията от стрелбана на нападналите манастира комунистически метежници от ЕЛАС разрушава западната част на сградата. След гражданската война тук идват от различни части на Гърция и живеят 2-3 католически семейства заедно с останалите бежанци. Така до 20 юни 1978 г. около 10 семейства са постоянно обитаващите сградата. Католическия параклис на приземния етаж също се поддържа.
Манастирът „Св. Лазар" е силно разрушен през 1978 г. от земетресение до 20 юни и не е възстановен като такъв. През 1980 г. сградата е обявена за ценност с историческото и архитектурно значение. През 1983 г. тя е закупена от гръцката държава, обявено е, че за честването на 2300-тата годишнина на Солун ще започне преустройството й за Културен център на западен Солун. Накрая през 1996 г. все пак тръгва реставрацията на оригиналната сграда. Културният комплекс в Българската солунска католическа гимназия - т.н. бивш манастир "Лазаристон" е завършен в някаква степен през 1997 г. и постепенно започва да бъде достъпен за обществеността чрез представления, концерти, изложби и други събития. В 2015г. завършва възстановяването на едното крило на главната сграда на Българската католическа гимназия и там най-сетне отваря врати създадения в 1997 „Държавен музей за съвременно изкуство” в Солун, а на мястото, предназначено за второ нейно крило в 2015г. е построена сцена „Сократис Карандинас“ със зала и открити простронства и школа по актьорско майсторство за „Държавния театър на Северна Гърция”.
Домът на Сестрите викентинки също има нерадостна съдба по време на Първата световна война сградата е гръцка артилерийска казарма и началото на XXI го заварва в руини, които стоят и към 2015 г.
Допълнителни данни:
• БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност, раздели
• Църкви и Гробища: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskat...
• проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
• „Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
• macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html
• Μονή Λαζαριστών (Солун - Лазаритски манастир): www.monilazariston.gr/6845B6D7.el.aspx
• Lazaristes Monastery - Sokratis Karantinos Stage of the National Theatre of Northern Greece: www.ntng.gr/default.aspx?lang=en-GB&page=12
• Lazaristes Monastery - The State Museum of Contemporary Art: www.greekstatemuseum.com/kmst/index.html
Вижте също Wikipedia articles:
Солунска българска католическа гимназия (Séminaire catholique bulgare): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1...
Дом на сестрите викентинки:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%...
Димитър Тъпков (учител) bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1...
Лазаристки манастир (Солун): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0...
Държавен музей на съвременното изкуство (Солун): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0...
Държавен театър на Северна Гърция: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0...
Сграда на Солунската българска католическа гимназия Wikipedia article: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1...
Българската солунска католическа семинария започва работа в 1859 г. С течение на времето броят на учениците се увеличава и въпреки преместването в 1864 г. в сградата на занимаващите се също с българските работи сестри Викентинки на Зейтинлъка се появява отстро нуждата от нова специална сграда. Лазаристите имат планове за изграждане на такава с три крила - за гимназия, семинария и професионално училище, но с учредяването на Българската екзархия в 1871 г., униатското движение запада, а основаната в 1880 г. Солунската българска екзархийска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ започва да задоволява и нуждата от училищни кадри. Строежът на новата сграда до Дома на викентинките започва в 1883 г. под ръководството на отец Бонети и завършва в 1885 г., като две от планираните трите крила са напълно построени. Голямата нова сграда на гимназията тук отваря врати в 1886 г. Сградата е триетажна, масивна, с всичко необходимо за модерно учебно заведение, с пансион, обградена с градини. Водещ учител тук в продължение на 20 години е видният български възрожденец Димитър Тъпков завеждал и пансиона на екзархийската Българска солунска мъжка гимназия. За да се отклонят подозренията на османските власти и на гърците, училището не е наименувано „гимназия“ каквото то е в действителност, а „Българска католическа семинария при Зейтинлъка“ . Гимназията има два отдела - просветен и занаятчийски (реален и професионален). Учебната програма на първия отдел, който осигурява богословско и средно образование е заимствана от тази на Солунската българска екзархийска гимназия, като учебниците също са еднакви. В другия отдел се изучават практически занаяти. Език на обучението е българският, а по-късно започват да се водят занятия на френски, като български продължава да се изучава. Учениците са предимно от бедни и средноимотни български семейства от Македония, предимно униатски. Институцията е създадена от монасите от Ордена на св. Лазар, станал известен с църквата Сен Лазар в Париж, за българските момичета и семейства пък се грижи женската секция на Ордена – „Сестрите на милосърдието” Викентинки, те първи започват строеж тук на своя мисия за това още в 1861 г., издигането на красивата живописна сграда в класически стил е напълно завършено в 1862 г. В 1864 г. отец Жан Тюрок премества в новопостроения представителен Дом на викентинките Българското лазаристко училище в Солун. В 1886 година училището се устройва в новопостроената си собствена сграда на 60 м югоизточно от заеманата дотогава на Викентинките и прераства в Солунска българска католическа гимназия, а използването на Дома на викентинките продължава като сиропиталище.
Орденът лазаристите и женският му клон - сестрите Викентинки в края на 18-ти до 19-ти век приемат за своя главна цел, освен грижата за бедните и болните и образованието на духовенството и разпространението на католицизма сред българите в Османската империя. В 1851 това за Македония това е възложено на мисията в Солун която най-активно се ангажира с приобщаването на българите към католицизма и така действията на лазаристите трайно се разпространяват в България. Солунските лазаристи действат много активно осъществявайки лечение на български семейства, образование на българите и т.н. като изпълнението на това се възлага на католическите духовни лица и образовани българи. В този контекст католическата църква една разработва значима за епохата строителна програма реализирана в западен Солун.
През 1861 г. започва стрежът на нова собствената сграда на Българското католическо училище – основно и гимназия с пансион и сиропиталище в кв. Зехтинлък разположен на 2 километра северозападно от географския център на Солун. Сиропиталището на сестрите на милосърдието се обръща към осиротелирани католически български семейства от Солун и го нарича „Свети Георги и Викентий Македонски”. През 1866 г. католическият предстоятел на Солун отец Жан Тюрок (Turroques) прави първите училищни сгради с малък параклис тук. От 1859 г., когато училището е открито, до Междусъюзническата война Българската католическа семинария работи най-пълноценно.
В 1912-1913 г. зимата на българско-гръцкия кондоминиум в Солун е последната година на нормалното функциониране на Българската солунска католическа гимназия с пансиона и сиропиталището. След Балканските войни Солун, в който гърците са само 13.6%, с военно насилие е анексиран от Гърция и българското учебно дело в града - както православно, така и католическо, е унищожено. Институцията пострадва сериозно при т.н. „Вартоломеевска нощ в Солун” - гръцки погром над българите и съюзния на Гърция български батальон тук и етническото прочистване над солунските българи започнали от гръцки войски и паравоенни на 17 юни 1913г. Все пак, като в уж западноевропейски обект, през есента на 1913 г. обучението е открито, но за последен път, обучават се 32 български студенти и 10 гръцки католици от Сира в края на тази учебна година. ПРез пролетта на 1914 г. българската институция е окончателно унищожена, на сградите й се вменяват да обслужват разните назначения според нуждите на гърците и чуждите войски разквартирувани в района което води и различни неголеми преустройства. Отнемането на училището и по-късното използване на сградите не по предназначение увреждат оригиналните строежи и утежнява въпроса за Западното му крило.
През 1916 г. в Първата световна война сградите стават болница на френската армия. След края на войната тук са настанени бездомнинци от големия пожар унищожил центъра на Солун през 1917 г., но част от тях продължава да се държи от монасите лазаристи. През 1922 г., след като турското опълчение разгромява нахлулата в Мала Азия гръцка армия, тук домуват избягали от Азия гърци, малко католици и повече арменци. Към 1930 г. тук живеят около 500 души. През 1941-44 г. сградата е под разпореждане на германците за нуждите на окупационните сили. В Гръцката гражданска война (1944-1949) за сградата се водят боеве, защото те са казарма на батальон от т.н. „Сили за национална безопасност” ТЕА (Тагмата асфалия). Пораженията от стрелбана на нападналите манастира комунистически метежници от ЕЛАС разрушава западната част на сградата. След гражданската война тук идват от различни части на Гърция и живеят 2-3 католически семейства заедно с останалите бежанци. Така до 20 юни 1978 г. около 10 семейства са постоянно обитаващите сградата. Католическия параклис на приземния етаж също се поддържа.
Манастирът „Св. Лазар" е силно разрушен през 1978 г. от земетресение до 20 юни и не е възстановен като такъв. През 1980 г. сградата е обявена за ценност с историческото и архитектурно значение. През 1983 г. тя е закупена от гръцката държава, обявено е, че за честването на 2300-тата годишнина на Солун ще започне преустройството й за Културен център на западен Солун. Накрая през 1996 г. все пак тръгва реставрацията на оригиналната сграда. Културният комплекс в Българската солунска католическа гимназия - т.н. бивш манастир "Лазаристон" е завършен в някаква степен през 1997 г. и постепенно започва да бъде достъпен за обществеността чрез представления, концерти, изложби и други събития. В 2015г. завършва възстановяването на едното крило на главната сграда на Българската католическа гимназия и там най-сетне отваря врати създадения в 1997 „Държавен музей за съвременно изкуство” в Солун, а на мястото, предназначено за второ нейно крило в 2015г. е построена сцена „Сократис Карандинас“ със зала и открити простронства и школа по актьорско майсторство за „Държавния театър на Северна Гърция”.
Домът на Сестрите викентинки също има нерадостна съдба по време на Първата световна война сградата е гръцка артилерийска казарма и началото на XXI го заварва в руини, които стоят и към 2015 г.
Допълнителни данни:
• БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност, раздели
• Църкви и Гробища: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskat...
• проф. Владислав Алексиев, Сборник Солун, С 1937, стр. 386-387: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
• „Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, Шумен 1913
• macedonia-history.blogspot.bg/2008/12/blog-post.html
• Μονή Λαζαριστών (Солун - Лазаритски манастир): www.monilazariston.gr/6845B6D7.el.aspx
• Lazaristes Monastery - Sokratis Karantinos Stage of the National Theatre of Northern Greece: www.ntng.gr/default.aspx?lang=en-GB&page=12
• Lazaristes Monastery - The State Museum of Contemporary Art: www.greekstatemuseum.com/kmst/index.html
Вижте също Wikipedia articles:
Солунска българска католическа гимназия (Séminaire catholique bulgare): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1...
Дом на сестрите викентинки:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%...
Димитър Тъпков (учител) bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1...
Лазаристки манастир (Солун): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0...
Държавен музей на съвременното изкуство (Солун): bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0...
Държавен театър на Северна Гърция: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0...
Сграда на Солунската българска католическа гимназия Wikipedia article: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1...
Wikipedia препратка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Дом_на_викентинките_(Солун)
Nearby cities:
Координати: 40°39'31"N 22°55'57"E
- Бивши казарми „Павлос Мелас“ 0.6 км
- Железопътен обръщател 1.5 км
- Бивш затвор 69 км
- Железопътен мост 81 км
- Стар тютюнев скалд 128 км
- Стари тютюневи скалдове 128 км
- Кария 154 км
- Минa Цирцея 246 км
- Стар Железопътна гара Потамос 251 км
- Старата жп гара 342 км
- Сграда на Солунската българска католическа гимназия 0.1 км
- Църква „Света Варвара“ 0.3 км
- Лембетска джамия 0.4 км
- EKO 0.5 км
- Военно гробище „Зейтинлък“ 0.5 км
- Амбелокипи 0.8 км
- Ставруполи 1.4 км
- Полихни 2.3 км
- Неаполи-Сикиес 3.5 км
- Ном Солун 16 км