Солната мина Величка (Величка)

 музей, паметник / монумент, чертай само граници, Световното наследство на ЮНЕСКО, солна мина, музей на минното дело

Солната мина Величка е експлоатирана в продължение на около 900 години.
Поради изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е пропкопан през 1280 година. От тогава досега шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването и – Коперник, Гьоте, Сара Бернар, Менделеев. Галериите, пещерите са пълни със склуптори от солни кристали изработени с невероятно майсторство. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби.
От средата на 18в. мината се превръща в туристическа атракция. Вътрешното и пространство е издълбано и оформено ръчно, а изработването на параклиса с размери 54 на 17м и височина 12м е отнело 32години и е наложило изкопаването на 20 000 тона сол. Параклисът е богато украсен и всичко е направено от сол. В различните зали се възпроизвеждат сцени от древността с фигури, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга.
whc.unesco.org/en/list/32/multiple=1&unique_number=1854 - карта 001.