Проход Влаковете

 проход, седловина, превал  Добавяне на категория

През този проход навремето, когато Урвичкия пролом бил див и непроходим е минавал стария път „Самоков-София”. Той е слизал до Матейната чешма, от там е слизал в ЮЗ посока към левия от потоците, образуващи Стражарски дол. Пресичал го на около 980 мнв, минавал покрай чешмата „1300 г. България” и стигал р. Ракита при днешния „разклон за в.з.Галовото”. От там слизал покрай нея до с. Долни Пасарел и продължавал край р. Искър за Самоков. По пътя е имало поне 8 моста, като само в района на въпросния поток са били 6. Явно е, че някога долинната мрежа е била значително по-разчленена от сега (вж. Стражарски дол). Пътят е бил използван интензивно, като и до днес голяма част от него е запазена. В такива отсеци по него могат да се видят крайпътни стълбове - къси около метър с издялани в тях номера. Пътят е съществувал до началото на XX век, след което е изоставен след прокарването на значително по-удобното шосе през Урвичкия и Червеноградския пролом. С това и значението на прохода намалява. Днес той е популярен като туристически кръстопът и разбира се с историята си. До него идват пътеки от с. Лозен и Чонанин дол, както и следващите билото от Бачул, Студен кладенец, Радиво ливаде и тази изкачваща Ланина могила. За възникването на този исторически път и прохода Влаковете има легенда:
*пътеводител 1964г. лоз.пл.
„… село Горни Лозен било дерванджийско. Жителите му (по турско време) се ползвали с привилегии. Те охранявали пътя от София за Самоков през Лозенска планина и Долни Пасарел. Пътят от селото нагоре за билото по склона край Скацело бил стръмен. За превозване на стоките и други тежки товари пътниците били подпомагани от горнолозенчани, които впрягали по два или три чифта волове или коне. Така образували влак. Оттук и името напрохода Влаковете. По този път някога се изнасяло самоковското желязо. Той бил и главния път между София и Самоков до прокарването на шосето през пролома на р. Искър.”

По южните склонове на планината, непосредствено под прохода Влаковете има по-големи площи, заети от иглолистни гори. През прохода Влаковете минават и два силови електропровода, идващи от към с. Лозен и продължаващи на юг. Единият отива към вилната зона на с. Пасарел, а другият през Чубринов рид и Лупова могила стига стената на яз. Пасарел. От тях има отклонения за близките овчарници. Предвидено е било отклонение за недостроеното поделение в м. Бачул.