Антична и късноантична крепост „Дискодуратера“

Bulgaria / Gabrovo / Drjanovo /
 руини на крепост, археологически паметник, Римска империя, културна ценност, постройка от 2-ри век
„Дискодуратера“ означава „Двойно яка крепост“. Построена и заселена през втората половина на 2-ри век, тя е била основана по времето на император Марк Аврелий от гражданите на Аугуста Траяна и от обикновена пътна станция се е превърнала в едно от главните тържища в Долнодунавските провинции. Широк и удобен път води от Никополис ад Иструм към Аугуста Траяна, Константинопол и Мала Азия. Тържището с тракийското название Дискодуратера е била голяма митническа станция между Мизия и Тракия. Имало е и монетен двор. През 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите, по-късно е възстановена, за да достигне своя разцвет през 5-6 век при идването на славяните отново като станция удобна за почивка и пренощуване. След това за известно време животът тук замира, за да се възобнови отново през Втората българска държава. От тази станция за пътници-гости произлиза и славянското име на днешното село Гостилица.
По време на археологичните разкопки са били открити крепостни стени, кули, сгради и други находки.
Римската крепост е обявена още през 1967 година за архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с национално значение. За първи път името на римското тържище се споменава в края на 19 век от Карел Шкорпил.
Открит е надпис, който гласи: „На добър час! Градът на траянците (издигна статуя) на своя основател император Марк Аврелий Антонин, Германски, Сарматски, Мидийски, Партски в тържището в Дискодуратера, когато управител на провинцията беше Азелий Емилиан.“

www.bulgariancastles.com/s-gostilitsa-krepost-diskodura...
opoznai.bg/view/rimska-stantziia-diskoduratera-slaveiko...
pochivka.bg/krepost-diskoduratera-e1188
www.bg-guide.org/bg/obekti/pregled/krepost-diskodurater...
Nearby cities:
Координати:   43°0'8"N   25°22'22"E

Коментари

  • Още за мястото: http://strannik.bg/o/5135/rimska-stantsiya-krepost-diskoduratera
This article was last modified преди 1 година