Крепост „Зареница“ | руини, разрушена крепост, археологически разкопки, крепост (укрепление)

 руини, разрушена крепост, археологически разкопки, крепост (укрепление)

 Качване на снимка

Хрониките на Т. Скутариот и Г. Акрополит, говорейки за борбите на византийци и българи през ХІІІ век, не съобщават нищо за нея.
Историческите данни за крепостта Зареница са твърде оскъдни. Единствени археологическите находки хвърлят известна светлина на местността около Зареница. Намерени са много стари кюпове от груб червен хоросан, гробници, въглища, кости и др. През 1925 г. иманяри слизат в процепа до калето с въже и откриват останки от оръжия. През същата година в източната част на крепостта е намерен нож с две остриета, с месингова кания, накрая със змийска глава.
Археологическата експедиция „Родопи 1978“, водена от Б. Чапъров от Пловдивския музей на 24 юли заминава за Зареница. Чапъров е поразен от крепостната стена към Лютидол. Той определя Зареница като дело на траките. Така тя е описана и от Г. Пашев през 1974 г. За бойниците на крепостта Чапъров твърди, че са от V век пр. Хр. Крепостните стени са зидани на кална основа. През вековете калта от лицето на зида е отлетяла и се създава впечатление, че зидарията е суха. Чапъров е на мнение, че пътят от Абдера (на Егейско море) през Родопите и Стара планина за Дунав е охраняван от тази крепост. Това предположение се подкрепя и от намерените монети при моста на Чепеларска река, свързващ Павелско и Хвойна, сечени през ІV век пр. Хр. в малоазийския град Парион. Находката говори за търговия, водена от тези места с гръцките колонии по Егейското крайбрежие – Абдера, Маронея, островите и малоазийския бряг.

www.chepelareinfo.org/legends.htm