Форт „Илдъз Табия“
Bulgaria /
Sumen /
World
/ Bulgaria
/ Sumen
/ Sumen
, 2 км от центъра (Шумен)
Свят / България / Област Шумен
руини на крепост, редут, невидим обект, исторически руини
„Илдъз Табия“ (Стражин табия, Странджин табия, „Звездната табия"). Най-големия артилерийски и пехотен форт от времето на османската крепост Шумен.
В началото на XIX век по времето на султан Селим III (1789-1807) в града били изградени големи казарми и складове, започнала реконструкция и разширение на основната крепостна стена, появили се нови изнесени напред редути – Канлътабия и още четири други, а останалият от войната (1769-1774) редут върху източния край на Звездния хребет бил превърнат в силно укрепен форт.
Шуменската крепост съумяла да устои на руските атаки през 1810 година и затова започнало нейното доукрепяване под ръководството на полски инженери. По време на Руско-турската война от 1828-1829 година османският генерал Хюсеин паша извършил нови укрепителни работи, които лично ръководил. По-късно, в 1835 година известният бъдещ военноначалник, тогава още майор Хелмут Молтке (1800 – 1891), придружен от пруски фортификатори огледал направеното и допълнил плана на крепостта, който продължил да се реализира от тревненски и дряновски майстори до самото навечерие на Кримската война (1853 – 1855).
Основната крепостна стена на Шумен е обградила в широк пръстен целия град още в началото на XIX век. Тя била съоръжена с около двадесет бастиона и малък брой кремалиери – явно се е акцентирало върху бастионния фронт на съоръжението. Имало е и няколко наблюдателни кули за по 8 - 10 души. Ескарпът на крепостния вал, извисяващ се над плитък и тесен ров, не е притежавал облицовка и е бил висок 6 - 7 м, така че да служи едновременно за оръдейна и пушечна отбрана. Крепостта имала 5 главни порти: Разградска, Сара капу, Силистренска, Новопазарска и Стамбулска. До всяка от тях били изградени караулни помещения. През войната от 1828 – 1829 година и след това продължило строителството на нови външни укрепителни съоръжения.
Северно, успоредно на крепостта, бил построен солиден ретраншамент с осем бастиона, а между него и стената един напречен с още два. Изградили се нови люнети, редути и няколко форта – Илдъзътабия, Чалътабия, Узун табия, Султан табия, Канлътабия и други. Между някои от тях била прокопана система от подземни ходове. Някои притежавали каменни облицовки на ескарпа и контрескарпа и доста добра архитектура на каменните стени, портите и другите постройки в тях. След Берлинския договор в публичната библиотека на Санкт Петербург била отнесена каменната плоча, вградена в стените на форта Илдъз табия (Странджин табия) до близкото село Стража. Художествено изработеният ѝ надпис съобщава, че той е бил построен по заповед на Махмуд хан в 1253 година от Егира (1837/1838), под надзора на Хюсеин и Хасан ага.37 Това е бил най-големият форт на Шуменската отбранителна система. Той имал издължена неправилна форма и вътрешното му пространство е било разбито с траверси на четири двора. Към главната отбранявана посока фортът имал три бастиона с неправилни многоъгълни очертания, а бустверът бил подпрян от вертикална стена, висока 5 м. Пред фронта с бастиона имало ров с облицовани ескарп и контрескарп. Градежът на всички тези части бил прецизен, зидовете завършвали с корнизи, портата била художествено оформена. Вътре във форта била изградена подземна казарма за 200 души, а в напречния зид между входния двор и средния, под траверса, били вкопани два каменни барутни склада (хумби). Шумен, тази най-силна османска крепост в европейските части на Империята, била наречена „Термопили на Балканите" още преди Руско-турската война от 1828-1829 година.
Из „Крепостно строителство по българските земи", София 2000
След загубване на военното значение на обекта, вероятно няколко десетилетия след Освобождението, съответно строителния материал е влязъл в следващ цикъл от кръговрата на строителните материали и от форта сега не е останал камък върху камък. Така и така за строежа на османската крепост редовно били взимани камъни и от средновековната Шуменска крепост и от старините в близката околност.
www.bulgariancastles.com/gr-shumen-fort-ildaz-tabiya/
pochivka.bg/kreposten-fort-ildaz-tabia-e1494
В началото на XIX век по времето на султан Селим III (1789-1807) в града били изградени големи казарми и складове, започнала реконструкция и разширение на основната крепостна стена, появили се нови изнесени напред редути – Канлътабия и още четири други, а останалият от войната (1769-1774) редут върху източния край на Звездния хребет бил превърнат в силно укрепен форт.
Шуменската крепост съумяла да устои на руските атаки през 1810 година и затова започнало нейното доукрепяване под ръководството на полски инженери. По време на Руско-турската война от 1828-1829 година османският генерал Хюсеин паша извършил нови укрепителни работи, които лично ръководил. По-късно, в 1835 година известният бъдещ военноначалник, тогава още майор Хелмут Молтке (1800 – 1891), придружен от пруски фортификатори огледал направеното и допълнил плана на крепостта, който продължил да се реализира от тревненски и дряновски майстори до самото навечерие на Кримската война (1853 – 1855).
Основната крепостна стена на Шумен е обградила в широк пръстен целия град още в началото на XIX век. Тя била съоръжена с около двадесет бастиона и малък брой кремалиери – явно се е акцентирало върху бастионния фронт на съоръжението. Имало е и няколко наблюдателни кули за по 8 - 10 души. Ескарпът на крепостния вал, извисяващ се над плитък и тесен ров, не е притежавал облицовка и е бил висок 6 - 7 м, така че да служи едновременно за оръдейна и пушечна отбрана. Крепостта имала 5 главни порти: Разградска, Сара капу, Силистренска, Новопазарска и Стамбулска. До всяка от тях били изградени караулни помещения. През войната от 1828 – 1829 година и след това продължило строителството на нови външни укрепителни съоръжения.
Северно, успоредно на крепостта, бил построен солиден ретраншамент с осем бастиона, а между него и стената един напречен с още два. Изградили се нови люнети, редути и няколко форта – Илдъзътабия, Чалътабия, Узун табия, Султан табия, Канлътабия и други. Между някои от тях била прокопана система от подземни ходове. Някои притежавали каменни облицовки на ескарпа и контрескарпа и доста добра архитектура на каменните стени, портите и другите постройки в тях. След Берлинския договор в публичната библиотека на Санкт Петербург била отнесена каменната плоча, вградена в стените на форта Илдъз табия (Странджин табия) до близкото село Стража. Художествено изработеният ѝ надпис съобщава, че той е бил построен по заповед на Махмуд хан в 1253 година от Егира (1837/1838), под надзора на Хюсеин и Хасан ага.37 Това е бил най-големият форт на Шуменската отбранителна система. Той имал издължена неправилна форма и вътрешното му пространство е било разбито с траверси на четири двора. Към главната отбранявана посока фортът имал три бастиона с неправилни многоъгълни очертания, а бустверът бил подпрян от вертикална стена, висока 5 м. Пред фронта с бастиона имало ров с облицовани ескарп и контрескарп. Градежът на всички тези части бил прецизен, зидовете завършвали с корнизи, портата била художествено оформена. Вътре във форта била изградена подземна казарма за 200 души, а в напречния зид между входния двор и средния, под траверса, били вкопани два каменни барутни склада (хумби). Шумен, тази най-силна османска крепост в европейските части на Империята, била наречена „Термопили на Балканите" още преди Руско-турската война от 1828-1829 година.
Из „Крепостно строителство по българските земи", София 2000
След загубване на военното значение на обекта, вероятно няколко десетилетия след Освобождението, съответно строителния материал е влязъл в следващ цикъл от кръговрата на строителните материали и от форта сега не е останал камък върху камък. Така и така за строежа на османската крепост редовно били взимани камъни и от средновековната Шуменска крепост и от старините в близката околност.
www.bulgariancastles.com/gr-shumen-fort-ildaz-tabiya/
pochivka.bg/kreposten-fort-ildaz-tabia-e1494
Nearby cities:
Координати: 43°17'56"N 26°55'0"E
- spam 0.5 км
- Османска крепост „Шумна“ 1.9 км
- ЗЗ „Кабиюк“ 6.8 км
- Фисека 15 км
- Мадарско плато 16 км
- Драгоевска планина 21 км
- Тунел 21 км
- Войводско плато 23 км
- Каньонът на река Провадийска 25 км
- Землище с. Градинарово 31 км
- Изоставената кариера 1 км
- Мегафрут ООД 1.2 км
- Хибриден център по свиневъдство 1.2 км
- Автоморга 1.7 км
- Ферма 2.1 км
- Язовирна стена 2.1 км
- Лозевски язовир 2.2 км
- Логистичен център „Карлсберг България“ 2.8 км
- ПП „Шуменско плато“ 4.7 км
- Община Шумен 5.6 км
Коментари