Църква „Свети Мина“ (Солун)

 православен, гръцка православна църква

Първата в цяла България българска печатница е открита в Солун в 1836 г. в църквата „Свети Мина“ (Αγίου Μηνά) и справедливо е наричана майка на българското книгопечатане. Тя се намира на № 10 на ул. (Ίωνος Δραγoύμη) на югозападния ъгъл на кръстовището й с ул. Елефтериус Венизелос (Ελ. Βενιζέλου) и отстои на около 250 м от днешния крайбрежен булевард Никис (Νίκης).
Първата в цяла България българска печатница е открита архимандрит хаджи Теодосий Синаитски (със светско име Теохар Гогов) българин от забележителния български град Дойран и свещеник в храма „Св. Мина”, повикан специално от епитропите на храма да служи там на църковнославянски. След като архимандрит Теодосий преодолял увъртанията на гръцкия епископ, който отклонявал създаването на българска печатница защото буквите доставени от Русия щели да струват 50 000 гроша, Теодосий Синаитски с помощтта на руски солунски евреин ги отлял на място 10 пъти по-евтино - за 5000 гроша, взел ръчната преса за щампи която направили с Даскал Камче в село Ваташа тиквешко и словослагател известен само по малкото си име Димитър, първата българска печатница в Солун е открита. Това предизвикава нескрита омраза у гърците и упреци към солунския владита Мелетий, че бил мекушав с българите и случайно или не в 1839 г. (нарочно според свидетелството на учителствалата в Солун Неделя Петкова) скоро след отварянето на печатницата църквата се запалва и българската печатница е опожарена, но храма, а с паричната помощ на Кирил Пейчинович и печатницата скоро са възстновени и пак отварят врати. Отпечатани са много книги на български език от които са оцелели екземпляри на: „Служение еврейско и все злотворение нихно“ - антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Зографски в 1839 година, „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“ отпечатана от Теодосий Синаитски същата година, в 1840 е отпечатана книгата на Кирил Пейчинович „Книга глаголемая утешение грешним“. В предговора към „Утешение грешним“ Теодосий Синаитски сочи, че тя е написана от Пейчинович на „прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител“ и пие възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината, В 1841 година Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“. Книгата представлява триезичен речник - български, гръцки и караманлийски, тоест турски и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата. Остатъците от нея са пренесени в с. Ваташа.
Българското книжовно-просветно дело в Солун през Възраждането отчетливо започва с първото българско килийно училище открито в града още в 1833 г. по настояване на българският шивашки еснаф в Солун (местни солунски българи и българи преселници предимно от Дебър, Крушево, Кичево) от монах Исая Зографски (Солунски), по произход руснак, в подворието на Зографския манастир при храма Свети Никола в Солун. В 1846 г. високообразовеният в Русия и в Атинския университет българин от струмишко Антим Ризов открива славянобългарско църковно училище в Зографския манастир на който от 1855 до кончината си в 1867 е игумен. В 1852 година Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун. печатат на български с гръцки букви поради невъзможност да се снабдят с кирилски, продават буквари и църковни вещи като правят и книжарница. Тяхната фамилия идва от българското село Държилово край гр. Воден където големият им род е бил господарски и се е ползвал със специални права, имал свое обичайно право и пр., те въставали срещу кърджалийският сепаратист Али паша янински и участвали в Пелопонеското въстание в 1821 г. след което подпалили селото си и се преселили във Воден, Негуш, Петрич, Солун и Сяр. В 1866 година в Солун е открито и Девическо българско училище от споменатия видния възрожденец Константин Държилов (наричан Динка Държиловеца, Дарзиленеца) и жена му Велика в къщата им в града. Обучението водят децата им известният български учител и пламенен общественик Георги Динков и Славка Динкова която превежда от френски педагогически материали за девическото образование и публикува в Цариград в българския в-к „Македония“ статиите „За въдпитението на девойките” и „Първите основи на възпитанитето”. Финансова подкрепа на училището дават българският шивашки еснаф в Солун, както и родолюбиви българи от града и други места. Учениците са обучавани безплатно на български и гръцки език, свещена история и ръкоделие. Училището по-късно става и първото смесено българско училище и в него учат и момчета. След побой от гръкомани Георги Динков умира на 37 години в 1876г., но училището водено от Славка Динкова продължава дейността до 1878 г., когато едва едва 30 годишна тя напуска този свят. В началото на ХХ век в Солун работят 4 български печатници: на Коне Самарджиев, Йордан Ярцев и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и немалко български книжарници, издават се българските вестници: „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908 – 1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“, „Мюджаделе“ както и нелегалните „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия). След извършения от гръцката армия и гръцки въоръжени банди погром над българите в Солун известен като Вартоломеевската нощ на Солун започнал в нощтта на 17 срещу 18 юни 1913г. в Солун всички български печатници, книжарници, 3-те български гимназии (другите две - католическата българска гимназия и протестантското американско българско училище оцеляват, но за кратко време), 5-те български училища, българските пансиони и детски градини, 4-те български църкви, 2-те български гробища, българската болница, българските банка и поща, солунската българска община и дори българското консулство са унищожени или присвоени от гърците. След края на Междусъюзническата война Генералното българско консулство е възстановено за кратко и действа от януари 1914 до 17 декември 1915 когато е завзето и разгрбено от френски войски. Български училище, гимназия, пансион с трапезария, български клуб, българска болница, служба на преводачите и царските офицери за връзка в областа Солун-Егея и Педставителстно на българското правителство в Солун отново отварят врати след 1941 г., до 1945 всички те пак са затворени от гърците. Генералното българско консулство в Солун (Προξενείο Βουλγαρίας) отново е открито в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на с. г., намира се на №12 на ул. Николай Мано ( Νικολάου Μάνου), №1 ул. Едмънт Абът (Εδμόνδου Άββοτ) - блока на кръстовището там, на по-малко от 100 м от бул. Васлиса Олга и на 50 м от крайбрежния бълевард Александър Велики на 2,3 кв южно от Бялата кула . На 15 септември 2008 г. Българско неделно училище към и българскитя манастир в Атон на Света гора „Св. вмчк Георги Зограф” и генералното консулство на България в Солун е тържествено осветено от игумена на Зографския манастир отец Амвросий и открито от зам.-министърът на образованието и науката Ваня Добрева, ръководители на Държавната агенция за българите в чужбина, пълномощният български министър в Солун Надя Радева, генералният консул на България Пламен Иванов, номархът (областния управител) на Солун Панайот Псомиядис, преподаватели от двата университета в Солун, гръцко-българското дружество за приятелство, много родители и ученици. Блгарското училище е създадено по инициатива на родолюбиви българи с помощта на българския манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, който предоставя безвъзмездно помещения за училището и с подкрепата на генералното консулство на България в Солун и Държавната агенция за българите в чужбина, която предоставя материали, нужни за обучението на децата – учебници, художествена литература, учебни помагала. Изучава се български език и литература, българска история и география родинознание, народни танци и вероучение. Използват се учебници на българското министерство на просветата и помагала за изучаване на български език. Обучението се осъществява по програми, утвърдени от Министерството на образованието и науката, което дарява и първите учебници за най-малките ни сънародници в Солунско. Първи директор на училището е Елза Цакири от университета на Западна Македония, гр. Лерин, а първа учителка е Стефания Филипова-Мердзимеки от Солунския университет "Македония". Сформирани са групи за напреднали и начинаещи съгласно степента на говоримото владеене на езика, днешното Българско неделно училище в Солун се финансира от дарители и учебни такси от родителите разположено е на 260 кв.м площ и се намира на пл. Хиподрума (Πλ. Ιπποδρομίου) № 7.

Допълнителни данни:
БАН Институт за балканистика с Център по тракология - Солун и българите, Българската общност: www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/politika.h...
проф. Владиславъ Алексиевъ, Сборникъ Солунъ, С 1937: www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf
Иванъ Снѣгаровъ, Солунъ въ българската духовна култура. Университетска библиотека Придворна печатница София 1937: www.anamnesis.info/sites/default/files/solunvbgduhkultu...
Георги Ст. Кандиларовъ, Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ, София 1930: www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/258/86481418.pdf
Димитър Райков, Историческата съдба на македонските българи - 9. Първи прояви на Българското възраждане в Македония, Македонски Научен Институт, София 1997: macedonia.kroraina.com/dr2/dr2_9.html
Архимандрит Теодосий Синаитски: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1...
Ιερός Ναός Άγιος Μηνάς: thessaloniki4all.gr/el/places/%CE%BC%CE%B5%CF%84%CE%B1%...
Храм Свети Мина в Солун: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D...
Солун: bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D...
Исая Солунски: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B0%D1%8F_%D0%A1%D...
Солунската българска община bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1...