Паметник на Ивайло

 статуя, паметник

Паметник на победата в Котленския проход при Железни врата на мястото където цар Ивайло взема в „котел“ и посича ромейската войска.
Монументална скулптурна трифигурна група „Каменната стража“ – двама големи каменни воини и цар Ивайло пред крепостта „Девина“, стояща в подножието на върха с крепостта „Вида“ на 5 километра югоизточно от днешния град Котел. Крепостта е наречана според преданието по името на вярната на царя нейна управителка Вида, командвала решителната съпротива и успешната отбрана тук и, наречената вероятно именно също заради нея така, съседна крепост „Девина“, някогашната „Диавена“, срещу пристъпите на чуждия нашественик. Защитниците го принудили да спре и направи обсаждащ лагер тук, след което преградили пътя му с крепостния гарнизон, ненадхвърлящ 1000 души и така е осигурен обхода извършен от ивайловите към 4000 българи, обкръжението и избиването на противника в северното подножие на крепостта, наричано и днес „гърков дол“.
Другата част от мемориала в памет на голямата българска победа на ненадвишаващите общо 5000 души наши сили в битката при „Девина“ на 17 юли 1279 г. край днешния град Котел е острещната композиция – белокаменна статуя на бдящ лъв в прохода Вратник (Котленския проход) при Железни врата, на скалата точно над пътя и под нея голяма паметна плоча с изобразен българския цар Ивайло като конник с обнажен меч, победоносно посичащ пратените от византийския император Михаил VIII Палеолог нашественици, командвани от зетя на императора протовестиария Мурин и десетхилядната му тежко въоръжена войска в битката на 17 юли 1279 г. тук при Железни врата и паметен текст за събитието.
Сутринта на 17 юли 1279 година Ивайло затваря „котела“. Армията ни формира три отряда следвайки старата стратегия от времето на Първото българско царство, които атакуват ромеите, а синхронния излаз на девинския гарнизон завършва пълния периметър на атаката на обкръжения противник. Българите общо 5000 на брой в жесток бой посичат 5000 ромеи, а останалите 5000 са взети в плен и изклани поради пълната невъзможност да бъде надеждно охрнявана такава, макар и разоръжена, неприятелска войска, равна по численост на победилите я, а и за назидание на всеки нашественик в земята ни.
Така от българския меч погива до крак цялата 10-хилядна войска на нашественика.
На 15 август българите разгромяват в Еленския проход при крепостта „Твърдица“ и втората византийска армия, начело с протовестиария Априн, наброяваща около 5000 души тръгнала като подкрепление за силите на Мурин. Самият Априн е заклан в боя отново лично от цар Ивайло. Българският цар, отрано научил от съгледвачите си за навлизането на тази втора войска, е обективно принуден да не оставя пленници и талантливо бие и унищожава корпусите на врага поотделно. Така византийската заплаха е ликвидирана окончателно за дълги години напред.
Хронистът византиец Пахимер с горест и удивление пише: „Лахана (българският цар Ивайло) разположил се на лагер при „Диавена“ нападна с малко войска тези огромни сили (10 000 ромеи командвани от Мурин) и влезе в сражение с тях на 17 антестерион (юли), разби ги напълно и извърши голямо клане – едни (изби) в сражението, а други, които плени сам, по-късно посече жестоко. След малко време на 15 посейдеон (август) той отново нападна откъм външната страна на планината хората на протовестиария Априн, който водеше 5000 воини, които накрая победи, а него посече. Тогава той (цар Ивайло) биейки се зверски извърши много подвизи, тъй като се сражаваха яростно“.

monumentalism.net/kotel-monument-ivaylo/
kilometri.bg/view/kamennata-strazha-kotel
bulgarianhistory.org/bitka-pri-devina/
www.desant.net/show-news/35605
Гeоргий Пахимер, История VI.19. ГИБИ т. Х, БАН 1980, стр. 181 macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/10_181.html
История на българите, Димитър Зафиров, Емил Александров, стр. 166
books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA166&lpg=PA16...