Старата българска църква "Св.Св. Кирил и Методий" (Дедеагач (Александруполис))

Greece / Evros / Alexandroupoli / Дедеагач (Александруполис)
 църква, християнство, православен
 Качване на снимка

Българската трикорабна църква "Св. Св. Кирил и Методий", открита и осветена в 1892 г. при наместничеството на отец Запрев от Българската екзархия, особена заслуга за изграждането на този български храм имат братя Васил и Райчо Ковачеви от Райково, търговци на шаяци и гайтани, Петко Бобев и Браян Калоянов от Доганхисар, които са и първенци на българската църковна община в града. В същото време в Дедеагач се открива и българско училище. През 1896-1900 година учител в Дедеагач е Кирил Совичанов, а в 1900-1901 година учители саИван Липошлиев, Ат. Думчев, Иван Чонтев, В. Атанасов и Фания Ташкова, по-късно жена на Георги Сивриев в Одрин. През 1901 - 1902 година на мястото на двама напуснали идват Георги Василев и Д. Стамболов от Драбишна, който обаче е изгонен от властите в Драбишна и е заменен от Никола Лулчев. В 1902 - 1903 година нови учители са Ралю Стоянов, Иван Грудев, Стефан Николов, Ал. Стойков и Елисавета Шопова, а на следващата година нов учител е Георги Димитров от Скребатно, който замества Грудев като главен учител. В Дедеагач през учебната 1905-1906 г. работят три български училища — две основни и едно трикласно „Св. св. Кирил и Методий“.[През 1909 година е избран първият български кмет на Дедеагач - Никола Табаков когато се полагат още грижи за храма и голямата принадлежаща му градина любимо място за събиране на тукашните българи на църковни и народни празници. На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев, подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Дедеагач и Беломорска Тракия става международно призната част от територията на България. След Ньойският дектат, въпреки, че над 20 000 българи, практически цялото население на града, започват от 1.Х.1919 протестне митинги, Бломорска Тракия е откъсната от България, предадена е от Антантата на Гърция и на 14 май 1920 година гръцката армия влиза в града,българският град е прекръстен на името на тогавашния гръция крал Александрос I, не след дълго и българска църква "Св.Св. Кирил и Методий" е отнета и погърчена, в 1925 г. е прекръстена на Αγίου Ελευθερίου (св. Лефтер) – млад римлянин от гръцки произход, покръстител в 182 г., на британския крал известен в латинските източничи като Луций (Lucius) и народа му, едва 15 годишен ръкоположен за епископ в Рим на Илирия, днешна Албания и Хърватия, със седалище във Вльора, мъченик от 2 век при Септимий Север, честван на 15 декември. На 14 май 1941, точно 21 години след печалната дата когато градът е даден на Гърция, Дедеагач заедно с цялото Беломорие отново е част от България, той е второ по значение българско пристанище на Бяло море след Кавала и база на Българския беломорски флот. Българин отново е кмет на Дедеагач — Иван Попянчев. Тогава църквата възтановява българския си облик и статута си на храм на БПЦ. След комунистическият преврат в България в 1944, под личните заповеди на Георги Терпешев към 17 ноември 1944 г. цялата Беломорска област на българската държава е предадена на гръцките комунистически партизани и гърцизацията е възобновена. Настоящия си вид храма добива след преустройство в 1955, като всичко напомнящо принадлежността му към Българската екзархия и БПЦ старателно е заличено. Храмът е в градината при кръстовището на ул. „Ипсиланти“ (Υψηλάντου) и ул. „Проусис“ (Προύσης) , Координати: 40°50'54"N 25°52'46"E.
Nearby cities:
Координати:   40°50'54"N   25°52'45"E
This article was last modified преди 9 години