Манастир „Трѐскавец“

 манастир, православен

Трѐскавец или „Успение на Света Богородица“ е православен манастир, разположен под връх Златовърх, на 8 км северно от град Прилеп в Република Македония. Църквата на манастира е описвана много пъти и доста подробно от археолози, които (повечето) я отнасят към началото на XIV век, като я свързват с името на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321) въз основа на един гръцки надпис, който съдържа името на тоя крал и бил написан около изображението му (сега несъществуващо), и на друг един сръбски надпис от времето на Стефан Урош V (1355-1371) от 1362 г., зазидан отвън очевидно в по-късно време на североизточния ъгъл на църквата. Обаче присъствието на фреската на българския княз Борис I (IX век - 2 май 907) в главния кораб в църквата, отдясно на владишкия трон и свързани с името на тоя български господар предания, именно че княз Борис I се е венчал в дясната камера на вътрешната артика — това, от една страна, а от друга — свързването на постройката на манастира с Прилепската крепост, посочват не по-малко, че манастирът, както и църквата се отнасят към по-старо време, и при това когато Прилеп се намирал под българска власт. Също така погрешно се приписват на Стефан Милутин и на жена му Симонида ликовете на царствените ктитори на източната стена в южния притвор на църквата, защото мъжката фигура представя млад човек, когато Милутин след 1299 г., когато се ожени за Симонида Палеолог, е бил вече старец на повече от 60 години, какъвто той е изобразен в Грачанишкия манастир. В случая по-вярно се явява народното предание, което види в тия две фигури крал Марко и жена му Елена. В грамотата на крал Стефан Урош IV (1308-1355), който завладял Прилепско през 1334 година се казва: „… дойдох в града, наречен Прилеп, където има манастир на Пресвета Богородица в мястото, наречено Трескавец, и поисках да му дам хрисовул по примера на древните царе – гръцки и български, които преди мене владееха тези земи…”


www.youtube.com/watch?v=Q3YwpzW8ANQ