Крепостта Антимахия

 замък, разрушена крепост, средновековен

Крепостта Антимахия (или замъкът Антимахия) е крепост от 14-ти век с площ от 26 250 кв. м., разположена на планинско плато в средата на остров Кос, Гърция.

Крепостта се намира в средата на острова на плато близо до село Антимахия (Antimachia). Местоположението ѝ е позволявало да контролира южната част на острова, пролива между остров Кос и остров Нисирос, да защитава съседните селища като първата столица на остров Нерация и вътрешното движение на острова от север на юг. Около крепостта се простира труднопроходим планински терен с клисури и скали.

Смята се, че крепостта е построена на мястото на бивша византийска наблюдателна кула през 14-ти век сл. Хр. по време на управлението на Великия магистър на ордена на хоспиталиерите, Елионе дьо Вилньов. От 1383 г. замъкът е използван и като затвор за рицарите хоспиталиери, осъдени за тежки престъпления и злоупотреба с власт. Стените му са укрепени и възстановени след земетресението от 1493 г., като по-специално са укрепени всички стени, особено западният и входният бастион.

Реконструкцията на стените през 1494 г. се доказва от надписа над главната порта на крепостта и герба на Великия магистър на Ордена Пиер д'Обюсон. Крепостта е служила като убежище за жителите на околните селища по време на набезите на османски пирати през XV - XVI век сл. Хр.

Крепостта оцелява след 23-дневна османска обсада през юни 1457 г. Така, след като крепостта Нерация е изоставена, населението на острова (12 000 души) се оттегля в крепостите Пили, Кефалос и Антимахия. Тъй като други крепости са по-труднодостъпни, крепостта Антимахия, защитавана само от 15 рицари от около 300 местни жители, е обсадена. 15 защитници на крепостта са убити, докато османците губят 1000 убити и над 2000 ранени. След обсадата османците ограбват и разрушават сградите на острова и го изоставят.

След обсадата на Родос (1522 г.) остров Кос попада под властта на Османската империя.

След избухването на Гръцката революция през 1821 г. турците прогонват гръцкото население от крепостта. Това ги принуждава да търсят ново място за живеене на острова. Османският гарнизон в крепостта приключва през 1871 г. Земетресенията от 8 февруари 1926 г. (5,4 по скалата на Рихтер) и 23 април 1933 г. (6,6 по скалата на Рихтер) удържат крепостните стени и двете църкви, а всички останали сгради са разрушени.

Крепостни стени
Крепостта е построена с пластове от естествени големи камъни, закрепени с варов разтвор. Южната и източната част на крепостта са построени върху скала и като цяло тя повтаря релефа на околността. Дължината на стените е 970 метра и те имат дълбоки коси амбразури и бойници. Северните стени стоят на равен терен и затова са по-укрепени и здрави в сравнение с южните, разположени върху неравна скала.

Главната порта от северозападната страна се охранява от укрепен бастион с форма на подкова - барбакан, завършен през 1520 г. по време на управлението на Великия магистър Фабрицио дел Карето. Над входа е символът на рицарите, издълбан в мрамор. Общо крепостта е построена и преустроена в шест различни периода, както по време на управлението на магистрите на Ордена на хоспиталиерите (Елион дьо Вилньов, Пиер д'Обюсон, Фабрицио дел Карето), така и по време на османското владичество.

В крепостта се пазят и църквата „Свети Николай“ от XVI век (запазени са стенописите от XV - XVI век), „Света Параскева“ от 1705 г. и руините на църквата „Панагия Елимонитрия“, както и руините на джамия. Има редица водни цистерни, основи на отделни къщи.

Източник: uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D1...

www.youtube.com/watch?v=W-_2DKgMvoE