Фар „Екрене“

 маяк, фар, исторически слой / несъществуващ обект

Изграден край живописния крайбрежен път между Кранево и природен парк „Златни пясъци“ този мълчалив морски „страж“ не би могъл да остане незабелязан. Със своите 94,3 м надморска височина, години наред фарът е бил най-високият по нашето крайбрежие.
Фарът „Екрене“ носи някогашното име на Кранево (древната Кранеа, Акраниа). Археологически проучвания сочат, че на юг от селото са открити руини от римска крепост и селище (ІІ в.). Недалеч от фара личат и останките от старобългарския отбранителен вал, играл важна роля в защитата на Първата българска държава.
Името Кранеа се среща и в два документа на Цариградската патриаршия от ХІV в. където се споменава като част от патриаршеските крепости. Крепостта, или т.нар. Екренско кале се намира на огромния хълм край дн. с. Кранево. Несъмнено в Средновековието крепостта е имала важно военностратегическо значение в защитата на българската държава по време на Първата и Втората българска държава. За голямо средновековно селище край брега на морето - подградие на крепостта, съобщават още братя Шкорпил. По–късно при разкопки там са разкрити останки от средновековни сгради и фрагменти от сграфито керамика, обеци и др. Следователно Кранеа или някои нейни сгради се намирали в близост до морския бряг. Вероятно наблизо се е намирало и пристанището Кранеа, отбелязано в портолани и компасни карти от ХVв. Според големият чешки историк К. Иречек тя е отбелязана на една морска карта от 1408 г.
(Според Тр. Трифонов, няма единно мнение сред изследователите на черноморските градове и крепости за това кое селище е носило името Кранея – Балчик или Кранево, бел. ред.)
Доскорошният фар все още се намира на 1 км югозападно от носа, на 43°19' с.ш. и 28°04' и.д. Построен е през 1959 г., а на следващата година е монтирана и оптиката. През 1961 г. бялата кула с височина 14,6 м започва да излъчва светлинен лъч с периодичност 30,6 s, видим на далечина 25 мили. Снабден с дистанционно управление, фарът е най-модерният за времето си. Към фаровата кула е построена и сграда за пазачите на „огъня”.
Поради активизирало се дългогодишно свлачище, през 2005 г. Хидрографската служба на Военноморските сили (ВМС) е принудена да спре фара. Дотогава той е част от светлинната навигационна мрежа и отбранителната система на страната ни и се поддържа от ВМС. След спирането на фара оптиката е снета. Във Военноморския музей днес се пази една от последните му специални лампи. (Оптиката на някогашния фар Екрене се съхранява в едно от поделенията на ВМС – бел. ред.). А на следващата година в медиите се появи и стряскащото съобщение за продажбата на морския брегови фар. Въпросът каква ще е съдбата му и днес остава неясен... Световната практика показва, че подобни съоръжения могат да „заживеят” и друг живот. Например в Америка, а и в Европа са продадени стотици фарове, като обикновено купувачите им ги реставрират и превръщат в местни културни забележителности. Т.е. търсят се възможности и начини и се полагат усилия за запазването им.

morskivestnik.com/compass/news/2010/042010/042010_13.ht...