Апрос

 археологически разкопки, невидим обект, исторически руини

 Качване на снимка

Апрос също Апри, Апрой (латински. Aprus , Apri; гръцки: Ἄπρος, Ἄπροι - Apros , Aproi) е древен тракийски град на кените на по-сетнешен кръстопът на Виа Егнация с пътя от Одрин през Хариопол към Дарданелите и важна антична и средновековна крепост и архиепископско седалище локализиран до Родосто при днешното село на българоезични мюсюлвани Керман. Засвидетелстван е от 4 век пр. Хр. в надписите върху владетелскине съдове на одриските царе Котис І и Керсеблепт открити в с. Рогозен, Врачанско. Стои непосредствено северно от "Свещената планина" (Хиерон орос) на беломорските траки, наричана от тях Ган и Ганиада (днес преименувана на Текир даг). В Инвентарния свод на полисите Апри е определен като пределинистическо селище, неидентифицирано като полис, от Стефан Византийски пък е назовано полис в Тракия. Резиденцията Апри тук ще затвърди името в по-късната римска епоха. Птолемей и Плиний Стари споменават града като римска колония, известна е в I век като Colonia Claudia Aprensis в която са настанени легионери-ветерани. Името се среща във всички римски пътеводители като кръстопътна станция, където се разделят пътищата за Енос и за Тракийския Херсонес. В VI в. е главен град на областта между Хариопол и Родосто, тогава за един кратък период Апрос се идентифицира с непосредствено близкия Теодосиуполис. По време на Лaтинската империя го наричат ​​Неапол. Крепостта Апрос е завладявана от българите при Крум в 813 г., при Симеон в 896 г., при Калоян в 1206, при Иван Асен II в 1235 г. Районът е бил зает от руската армия в 1878 г. и от Българската войска в 1912 г.