Параклис „Свето Възнесение Господне"

 параклис, православен

В античното и средновековно селище, днес кв. „Църква“ на гр. Перник е имало две църкви - едната средновековната „Света Богородица" в крепостта при старото гробище днес, чиито зидове още стоят и другата „Свети Спас" в едноименната местност на селото, тук където е минавал стария римски път и кръстопът при моста на р. Струма в ранните векове на християнството. Вероятно е бил манастир с черква върху старо тракийско светилище, основите на която са запазени и до днес. През турското робство храмът в местността Свети Спас е разорен, а в годините на комунистическата власт окончателно е оставен на саморазрушение, подобно на другата средновековна църква. Според местното предание и мнението на археолозите на мястото е имало голям манастирски комплекс и населението искало там отново да бъде вдигнат голям храм, но съображения на археолозите от музея в Перник спират начинанието, затова на 29 май 2009 г. тук е поставен нов голям параклис „Свето Вознесение Господне", купен готов от Гърция от местен заможен човек, който запазва името си в тайна. Вдигането на параклиса по думите на кмета Румен Петров е съпътствано от нещо като чудо: „Параклисът беше пристигнал от Гърция такъв, както си е цял, натоварен върху камион. На 50-тина метра от мястото на разтоварването камионът попадна в неравност и се наклони почти на 90 градуса. Параклисът е добре укрепен, но и той се наклонил. Ако се беше обърнал, щеше да стане голяма пакост. И както се чудели какво да правят, а шофьорът си бил направо уплашен, взели да молят Богородица за помощ и да се кръстят. И докато се усетят, по чудодеен начин камионът се изправил, а с него и новият параклис. После всичко минало по мед и масло. Параклисът бил напаснат на мястото си".
Традицията да се чества на оброка тук „Спасовден" като голям празник с курбан и пр. е много стара. Спасовден или „Възнесение Господне" е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Hа този ден празника е започвал с шествие, предвождано от църковната камбана, което обхождало светите места около село Църква. Местният известен жител Младен Найденов свидетелства: „Тука има един камък , който сега е зад храма и се ползваше като светилище тука. Винаги на празника Спасовден тука се носеха кръсци молба за дъжд и от тука – кръстец са 16 снопа, подредени в купчина. Голямата камбана от черквата „Св. Николай" се донасясаше тука. Тръгваха от черквата. Отиваха към сегашния стадион Металург. Там хората от Ингилийската махала са изпекли една фурна хляб и изнасят буци овче сирене. Това там на най- високото място се казваше Побит камък. И обикалят църковския синор. От там минават покрай боровата гора, над квартала, там над поликлиниката горе на високото където са били имотите на Живковия род. Имаше един заможен за времето си човек, много трудолюбив човек, баща на Милчо Живков, който направи родословното дърво. Там им беха егреците и гледат 100 брави овце. И те също са приготвили една фурна хляб, сиренето. След това продължават обиколката. Минават към Мошино. Камбаната се носи от двама най-яки мъже. На сарък я носят на рамото и един само бие камбалото. От там отиват в Чешкаревата махала. Там същият ритуал – маса с ракия, сирене, пресно опечен една фурна хляб. И някъде към 2-3 часа – идват тука, където бяха наредени котли, месаняци с курбан като сега, само дето са казани. Тогава се готвеше в големи бакърени котли. И пристигат с камбаната всички хора, които са участвали в литията. И се правеше водосвет и тука се събираше цялата Църква. Ние с брат ми, сме написали една книга за Църква, църковските родове и личности. В нея описваме с подробности историята на тая местност. Защото тука Църква е един кръстопът, защото тука са минавали поклонниците като отиват за Атон за Хилендарския, за Зографския манастир. Тука е минавал и пътят за Божи гроб. Така че тая местност е с много богата история. Аз продължавам да се интересувам от историята на Църква, защото ние сме от един от най-старите родове на Църква – Богоините."
Оброкът представлява оцеляла антична база на колона днес с много по-късен кръст върху нея, той е запазен и понастоящем на мястото си външно пред абсидата на параклиса.

Източници: Официален сайт на кв. „Църква“ - www.tsarkva.com/story/563
Румяна Борисова - Нов храм събра църковци на Спасовден, Градски вестник Перник 29.05.2009 rumiborisova.blogspot.bg/2012/11/blog-post.html