Античен град Нейне

 древно / антично, археологически разкопки, невидим обект, тракийско наследство

Нейне е най-северното значително антично поселение по долината нa Средна Струма и в рамките нa римската провинция Македония. Разположено е върху възвишение с дължина около 600 м и ширина около 70 м. Точното място на античния град е в местноста „Рукалото", югозападно от местността „Хилядница", на територията на село Долна Градешница.
Останките от древния град имат статут на паметник на културата с регионално значение. Селището е съществувало в периода от втората половина на I век до средата на III век. Отделни находки свидетелстват за наличието на храм на египетските богове Изида и Серапис. Открити са и оброчни плочки на тракийски конник, Артемида, Зевс и Хера, Диоскурите, подставка от статуя на Дионис, част от мраморна ара, надписи, монети и др.
От надпис, открит неотдавна, се разбира, че се касае за полис, т.е. селище с градска уредба. От особено значение е строителен надпис, в който се говори за светилище на Изида и Серапис, датиран 78 г. В него се споменава името на града – Нейне.
Д. Дечев въз основа на надгробен надпис, в който е отбелязано името на починалия тракиец Петраденос, изказва мнението, че се касае за известния но все още неоткрит град Петра, споменаван от римския историк Тит Ливий. Според него названието Петраденос е етникон на местното име Петрада или Петрас.
Въз основа на надписа върху подставката на статуята на Дионис може да се предположи, че в града е имало и светилище на Дионис.
По време на разкопки, проведени през 1988 г. върху централната част на възвишението, заето днес от два лозови масива, са открити запазени останки от стени на сграда с размери 10 х 6 м, градеж от речни камъни, споени с бял хоросан. Наоколо са били разхвърляни множество обработени мраморни блокове, части от алтари, бази за колони, др.арх.детайли - указание за храм. Открита е също фрагментирана керамика от І-ІІІ в.
По периферията на билото на възвишението е имало "каменна ограда", вероятно теменоса на храма. Съобразно надписа от 78 г. вероятно това е храмът на Изида и Серапис.
При теренно обхождане през януари 2015 г. са открити голям мраморен блок, изтеглен източно под черния път, водещ към лозята, счупено гърло от питос, камъни за мелене на брашно и огромно количество керамични останки, разпръснати и по двете лозови насаждения, особено в източната им част.
Комплексът е ограден със запазена, макар и обрасла, крепостна стена, като най-добре е съхранен валът, обхождащ южната част от комплекса, който се движи от централната част по източния склон, завива в южната част под насажденията и тръгва отново на север, ограждайки западната част на южното лозово насаждение.
Храмът на Серапис и Изида се е намирал в централна част на комплекса, на равната площадка непосредствено над дерето, спускащо се в западна посока и осеяно с голямо количество отломки.