Тракийска резиденция „Смиловене“

 светилище, археологически разкопки, тракийско наследство

Обект от национално значение, намиращ се в Същинска Средна гора, между градовете Стрелча и Копривщица в район, изобилстващ от мегалитни скални светилища и крепости. Само в региона северно от Стрелча има поне седем установени досега, но непроучени мегалитни култови комплекса, между които Скумсале, Качулата, Кулата и други.
Смиловене представлява укрепена резиденция на тракийски цар от ІV век пр. Хр. Площта й е поне 200 кв.м. и е най-малко на два етажа височина. Стените са направени от големи каменни блокове с тегло около 1 тон, подредени в шахматен ред.
Резиденцията е построена върху могила, която допълнително е обработвана и за разлика от всички подобни обекти, не се намира на висок връх или хълм, а в подножието на хълма непосредствено до река Стрелчанска Луда Яна.
Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 м. Основата е положена направо върху изравнения скалист терен, като е оставен и неголям цокъл. Изследвани са около 210 кв.м и се установява, че домът е бил укрепен със стена от всичките си страни. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м. Зидът следва конфигурацията на терена и минава по ръба на високите части на хълма. На места укрепителната стена е запазена до 6 метра височина. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 м и ширина 11 м. Крепостната стена е строена по принципите на псевдоизодомната система и със суха зидария. Има две лица от много добре изработени квадрови блокове, а между тях е насипан пълнеж от ломени камъни. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят фуги, като стените им са били допълнително обработвани. Те са дълги до 2 м, а запазената височина на зида е до 1,8 м. Преградните стени оформят две помещения – едното около 3 м широко и 10 м дълго, а другото – 5 м широко и 10 м дълго. По дебелината на стените може да се съди, че къщата е била най-малко на два етажа. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.
На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано вероятно за складиране на продукти. В него са открити отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, измазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, за да не ги подкопава.
Резиденцията е разположена на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата – от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така е осигуряван камък за стените и е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете вероятно са били стопанските сгради и оборите. На тридесетина метра преди основната сграда на резиденцията са открити останки от друга по-малка сграда.
Обработката на каменните блокове е подобна на тази при гробницата в Жаба могила.
При археологическите разкопки е открит многоброен и интересен керамичен материал, който дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на резиденцията (тюрзиса). Намерени са множество тежести за стан, показващи, че в работилниците към резиденцията са тъкани текстилни произведения. Металните находки от проучванията са предимно от монети от края на V в.пр.Хр. до края на IV в.сл.Хр. С най-голям номинал е сребърната монета на императрица Фаустина - съпруга на император Марк Аврелий, отсечена в периода 161 – 175 г. По тези факти археолозите успяват условно да установят времето на опожаряване и загиване на резиденцията, което става вероятно при нашествията в Римската империя към края на IV век.
Според събраните данни изграждането на резиденцията (тюрзиса) вероятно е в края на V в.пр.Хр. След римското завоевание на Балканите през I в. той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най-близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели.
В последните дни на проучванията през 2007 г. е открит уникален надпис върху масивен каменен блок на старогръцки език, отнасящ се към IV в.пр.Хр. – "ITAM" (ИТАМ). След това е открит втори, който и досега не е коментиран. Вторият надпис е "САР"! Каменният блок, върху който е изсечен, е паднал на самата скална основа, от която е започнал строежът на сградата и е вътре в сградата.
Археолозите са открили и оброчни плочки, които доказват, че резиденцията в същия или по-късен период е била и светилище.
В непосредствена близост до резиденцията има каменоломна, както и няколко мини, за които няма актуална информация, но предположително са били ползвани в тракийско време и може би са били свързани с резиденцията.
Маркировки и табели до тракийската резиденция Смиловене няма, ако не броим забранителната табела (!) за влизане на фронта на неколкостотин метра пред самият обект.

bulgariansanctuaries.com/2019/07/04/%d1%81%d0%b2%d0%b5%...
haiduk-tourist.blogspot.com/2019/06/blog-post_23.html
haiduk-tourist.blogspot.com/2014/07/blog-post_13.html