„Дебърската градина“ (София)

 парк, градина, място от историческо значение, интересно място, възпоменателно място / плоча

Дебърската градина е създадена в 20-те и окончателно завършена в 30-те години на 20 век от Столична община с участието на Дебърското благотворително братство в София. Наречена е така по искане на бежанците от там и софийските граждани в чест на българският град Дебър в Македония и Охридско-дебърското въстание на българите и албанците срещу сръбската власт установена след Междусъюзническата война над Вардарска Македония, в което въстаналото население организирано от ВМРО води сражения от 7 до 20 септември 1913 г., освободени са Дебър, Охрид, Струга и др. селища. След кървави боеве с редовна сръбска и гръцка войски въстанието е жестоко потушено. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар са опожарени около 180 села. В Охрид са убити 8 свещеници, 5 учители и около 150 български граждани. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като уж принадлежащи на бунтовници. Голяма част от избитите са хвърлени в дълбокия сух кладенец до Имарет джамия, след това кладенецът е затрупан с камъни. Стотици охридчани са хвърлени в затворите. Другият въстанал район - Дебърско, е подложен също на жестоко опустошение. Градът е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села. При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са разстрелвани с картечници. В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци. Други над 150 души са зверски пребити уж като съмишленици на въстаницит. Вследствие на побоя 17 от тях умират. В село Пласница, Кичевско, са убити 46 души селяни и 5 къщи са изгорени. В село Гявато са убити над 40 души и труповете им са хвърлени в кладенците. Насилия са извършвани и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани. В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 11 свещеници. За да спасят живота си, над 30 хиляди души българи от тази част на Македония стават бежанци и се изселват в България, а хиляди албански семейства се спасяват в съседна Албания.

Композицията на мемориалната Дебърска градина е с централна дълга към 60 метра широка алея навлизаща от ул. "Лайош Кошут", фланкирана симетрично с високи дървесни видове и две обиколни алеи с полукръгло трасе по периферията на градината, централната алея завършва с люлки, пясъчници и детска площадка заемащи североизточната й част, в средата на югозападната обиколна алея в 60-те години е изградена от общината чешма с корито и циметно-мозаечна фигура на мече държащо делва с мед, тогава е оборудвана е с пейки перголи в допълнение към обикновените пейки и пясъчно-филцовата настилката настилка на алеите е заменена с квадратни "базалтови" циментови плочки и асфалт, зад чешмата е поставен фургон тоалетна и са направени детските съоръжения. Днес предната част към улицата на централната алея е заета от изграждащият се там внушителен арменски храм. Градината има площ към 4000 кв.м, размерите й са около 60 х 70 м. На тухлената стена на оградата към севериидток има Венценосен елемент за победата на България при Чаталджа и над Османската империя на 31 март 1913г. Непосредствено от оградата на североизточната й граница е друга градина - тази на гръцката църква Св. Георги. Тоалетната е отдавна демонтирана, а съществувалата до 90-те години на 20 век връзка на Дебърската градина с бул. Македония през прохода на издигнаите между нея и булеварда стари кооперации днес е затворена и тя оградена от всякъде от застроени частни имоти е достъпна единствено от ул. "Л. Кошут" покрай арменския храм Света Богородица ("Сурп Аствадзадзин").