Филиповска пещера
Bulgaria /
Pernik /
Tran /
World
/ Bulgaria
/ Pernik
/ Tran
, 7 км от центъра (Трън)
Свят / България / Област Перник
пещера
Добавяне на категория
Рег.№2178
Местонахождение и достъп:
Пещерата се намира на около 1 км ЮЗ от с.Филиповци в м.Велинова клисура. Изходен пункт е селото, от което се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Първоначално пътят завива в З посока, но малко преди да намлезе в клисурата отново завива на ЮЗ. Подминава се силно ерозирала -надробена висока скала с ясно забележим ръждиво червен цвят, като след нея се достига до първия остър ляв завой на пътя. На около 20 м след завоя в същата лява страна на пътя се разкрива малък скален венец. На това място се отделя неясна пътека, която отвежда до входа на пещерата, който е разположен високо и не се забелязва от пътя. Ориентир за пътеката водеща към пещерата е голям знак Х надраскан със зелена боя на скалата. Също за ориентир могат да бъдат и няколко ниши разположени от другата – дясна страна на клисурата. Пътеката е стръмна и се движи по ясно забележима повърхнина на издаден варовиков пласт с плочеста структура. На около 15 м наклона рязко пада и се върви вече по почвена повърхност. Малко след това пътеката рязко извива в противоположна посока като се траверсира покрай големи скални блокове. От тази позиция вече лесно може да се забележи входа на пещерата, който има значителни размери.
Описание:
Входа на пещерата гледа на СЗ и има формата на изправена полуелипса с височина около 8 м и ширина до 4 м. Следва широка до 3 м и висока до 6 м хоризонтална галерия с глинест под обсипан със скални отломъци чиято дължина е 17 м. На около 10 м от входа галерията преминава в характерно уширение -зала в чиито източен край пещерата се разклонява на две. Лявото разклонение представлява постепенно стесняваща се, възходяща галерия с не големи размери, която задънва в наслаги от глина. Дясното разклонение също се развива възходящо като първоначално се преодолява двуметров праг, след който се попада на просторно уширение. От него в З посока се отделя възходяща постепенно стесняваща се галерия покрита с дебел слой глина. В самият си край тази галерия преминава в непреодолим тесняк, над който се разкрива около 6 м висок комин. Общата дължина на пещерата е 83 м при денивелация +16,5м. На няколко места в пещерата се забелязват изсъхнали калцитни образувания, главно повлеци. В преддверието и заличката могат да се видят множество иманярски изкопи, покрай които безразборно са разхвърляни фрагменти от керамика. Друго свидетелство за това, че пещерата е била обитавана в миналото са петте правоъгълни жлеба издълбани в лявата стена при входа. В нея са забелязани и единични екземпляри прилепи, а климатични и биологични изследвания не са извършвани. Обектът е регистриран в Биоспелеология. В пещерата са установени следните животински видове: паяци – Meta menerdi и прилепи от рода Hypsugo savii (Савиево прилепче).
История на проучването:
Пещерата е проучвана от ПК „Прилеп“ при ТД „Планинец“ - София и ПК „Урвич“ - София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година. В периода 1994 - 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към холоцена и съвременността.
caves.4at.info/index.php?cave_id=2208&search=2178&ord=3
opoznai.bg/view/filipovskata-peshtera-filipovtzi
Местонахождение и достъп:
Пещерата се намира на около 1 км ЮЗ от с.Филиповци в м.Велинова клисура. Изходен пункт е селото, от което се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Първоначално пътят завива в З посока, но малко преди да намлезе в клисурата отново завива на ЮЗ. Подминава се силно ерозирала -надробена висока скала с ясно забележим ръждиво червен цвят, като след нея се достига до първия остър ляв завой на пътя. На около 20 м след завоя в същата лява страна на пътя се разкрива малък скален венец. На това място се отделя неясна пътека, която отвежда до входа на пещерата, който е разположен високо и не се забелязва от пътя. Ориентир за пътеката водеща към пещерата е голям знак Х надраскан със зелена боя на скалата. Също за ориентир могат да бъдат и няколко ниши разположени от другата – дясна страна на клисурата. Пътеката е стръмна и се движи по ясно забележима повърхнина на издаден варовиков пласт с плочеста структура. На около 15 м наклона рязко пада и се върви вече по почвена повърхност. Малко след това пътеката рязко извива в противоположна посока като се траверсира покрай големи скални блокове. От тази позиция вече лесно може да се забележи входа на пещерата, който има значителни размери.
Описание:
Входа на пещерата гледа на СЗ и има формата на изправена полуелипса с височина около 8 м и ширина до 4 м. Следва широка до 3 м и висока до 6 м хоризонтална галерия с глинест под обсипан със скални отломъци чиято дължина е 17 м. На около 10 м от входа галерията преминава в характерно уширение -зала в чиито източен край пещерата се разклонява на две. Лявото разклонение представлява постепенно стесняваща се, възходяща галерия с не големи размери, която задънва в наслаги от глина. Дясното разклонение също се развива възходящо като първоначално се преодолява двуметров праг, след който се попада на просторно уширение. От него в З посока се отделя възходяща постепенно стесняваща се галерия покрита с дебел слой глина. В самият си край тази галерия преминава в непреодолим тесняк, над който се разкрива около 6 м висок комин. Общата дължина на пещерата е 83 м при денивелация +16,5м. На няколко места в пещерата се забелязват изсъхнали калцитни образувания, главно повлеци. В преддверието и заличката могат да се видят множество иманярски изкопи, покрай които безразборно са разхвърляни фрагменти от керамика. Друго свидетелство за това, че пещерата е била обитавана в миналото са петте правоъгълни жлеба издълбани в лявата стена при входа. В нея са забелязани и единични екземпляри прилепи, а климатични и биологични изследвания не са извършвани. Обектът е регистриран в Биоспелеология. В пещерата са установени следните животински видове: паяци – Meta menerdi и прилепи от рода Hypsugo savii (Савиево прилепче).
История на проучването:
Пещерата е проучвана от ПК „Прилеп“ при ТД „Планинец“ - София и ПК „Урвич“ - София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година. В периода 1994 - 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към холоцена и съвременността.
caves.4at.info/index.php?cave_id=2208&search=2178&ord=3
opoznai.bg/view/filipovskata-peshtera-filipovtzi
Nearby cities:
Координати: 42°48'55"N 22°42'57"E
- Пещери 39 км
- Пещера Духлата 53 км
- Пещера Духлата 53 км
- Яма Леденика 122 км
- Пещера Бъндерица 01 130 км
- Сопотска пещера 141 км
- Пещера Ангитис 202 км
- Пещера Алистрати 226 км
- Алистратска пещера 226 км
- Местност Пещерите и скален мост 263 км
- Ездимирска планина 1.1 км
- Стража 3.3 км
- Люляк планина (Люцкан планина) 6.8 км
- Рид Црънча 10 км
- Община Брезник 11 км
- Община Трън 12 км
- Хребет Гребен 14 км
- Община Сливница 21 км
- Община Драгоман 23 км
- Община Цариброд 25 км